winless
Напрежението в имението на Демирханлъ се покачва с неочакваната поява на Джихангир и Нева. В същото това време Кенан настоява Нуршах да обясни срещата си с Тунч, а в изблик на гняв тя разкрива цялата истина. Вижте какво ще се случи в сезон 2, еп.55 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 55 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
Напрежението в имението на Демирханлъ се покачва с неочакваната поява на Джихангир и Нева. В същото това време Кенан настоява Нуршах да обясни срещата си с Тунч, а в изблик на гняв тя разкрива цялата истина.
В градината на имението, Хира разговаря с Муса. С типичния си ентусиазъм, той реагира на новината, че Орхун се е върнал към първоначалния план за сватбата.
– Браво на зет ми! Голям човек е! – казва той доволен, докато признава, че самият той не е помогнал особено, но вече е натрупал толкова много знания за сватбите, че всичко за неговата бъдеща сватба е готово. Само дето му липсва едно малко нещо – слон!
Хира избухва в смях. Двамата се смеят искрено.
Муса се прибира, а Хира остава да чака Орхун, когато внезапно един автомобил влиза в двора на имението, а от него слизат Джихангир и Нева. Погледите на Хира и Джихангир се срещат – той е изненадан да я види тук.
– Ти? Това вече е изненада – казва той с интерес, приближавайки се. Хира не го разпознава веднага. Той ѝ напомня, че са се засекли в бижутерийна работилница, когато тя е била там за пръстена.
Хира се представя – просто и ясно:
– Аз съм Хира.
Джихангир ѝ подава ръка с преценяващ поглед:
– Приятно ми е. Джихангир Демирханлъ.
В този момент Орхун изляза от къщата и вижда двамата. Приближава се и с уверено движение поставя ръката си около талията на Хира, ясен жест, че тя му принадлежи.
– Вече си се запознал с бъдещата ми съпруга – казва той студено на Джихангир.
Хира, се опитва да обясни, че вече се познават, че случайно са се срещнали в бижутерската работилницата, когато е отишла да вземе пръстена.
– Да, но официално не се бяхме запознали – добавя Джихангир с привидна непринуденост.
Тук се включва и Нева, с леден поглед, отправен към Хира:
– Светът наистина е малък.
– Това е сестра ми Нева – представя я Джихангир.
Хира подава ръка и казва, че ѝ е приятно.
– Не бих била толкова сигурна на твое място – отвръща Нева с изтънчена ирония.
Опитвайки се да тушира напрежението, Джихангир намеква, че Нева има „особен стил на хумор“. Нева се преструва, че просто се е пошегувала.
Хира протяга отново ръка – този път за добре дошли. Нева не я поема, а когато Хира отдръпва ръката си, Нева казва на Орхун:
– Орхун, изглеждаш изненадан? Разбираемо е. Ако някой те беше попитал кого най-малко очакваш да видиш, сигурно щеше да кажеш нашите имена последни – добавя Нева с хладна усмивка.
– За разлика от теб, майка ти ще се зарадва много – прошепва тя, този път гледайки право в Хира, сякаш за да я провокира.
Действието се пренася в стаята на Афифе. Докато тя довършва последните детайли по ръчно изрисуваната си керамика, вратата се чука. Без да откъсне поглед от работата си, тя нарежда:
– Влез!
Влиза Шевке. Афифе не го поглежда, но той, видимо притеснен, съобщава:
– Знам, че не желаете да бъдете обезпокоявана… но имате гости.
Афифе повдига вежди.
– Не очаквам никого.
– Вашите братовчеди са дошли… г-н Джихангир и г-ца Нева.
При споменаването на тези имена, Афифе видимо се изнервя.
– Какво правят тук? Не сме се виждали от години! – казва Афифе, когато идва на себе си от новината. След кратко мълчание, тя въздъхва и нарежда:
– Нека почакат малко. Ще се приготвя и ще сляза.
Шевкет излиза, а Афифе остава, изпълнена с гняв.
Действието прескача. Семейната обстановка в хола е напрегната. Афифе, Орхун, Хира, Джихангир и Нева пият кафе заедно, но атмосферата е изпълнена с напрежение и скрити намеци. Нева преднамерено повдига темата за миналото на баща си – Агях Демирханлъ, който е израснал в това имение и винаги го е споменавал с копнеж. Тя казва, че то се е превърнало в „крепост на тъгата“ за баща ѝ в края на живота му.
Афифе реагира хладно и с раздразнение, като подчертава, че Агях е напуснал по собствена воля. Напрежението се покачва, особено когато в стаята влиза малкият Али. Орхун представя момчето като син на Нихан, а Нева и Джихангир остават изненадани, че Нихан изобщо е имала дете.
Афифе използва случая, за да подчертае колко много не знаят те за миналото на семейството, а Орхун опитва дипломатично да потуши конфликта, казвайки, че с времето всичко ще се изясни.
След като Хира извежда Али, за да избегне по-нататъшно напрежение, Нева продължава с прикрити забележки, а Перихан задава въпроси, които допълнително напрягат атмосферата. В разговора се намеква, че присъствието на Нева и Джихангир в Турция не е просто семейно посещение. Става ясно, че двамата имат планове, свързани с наследството.
По време на сервирането на шербет, Гонжа неволно го разлива върху Нева, която веднага използва случая, за да направи демонстративен упрек към Афифе. Всичко това е наблюдавано от Джихангир с особено задоволство.
Когато Джихангир получава обаждане, напуска салона и незабелязано отива към стаята на Али, където подслушва разговор между Хира и детето. Те обсъждат роднините, а Хира казва, че е важно човек да даде шанс на хората, преди да ги съди. Джихангир е впечатлен от думите ѝ.
След това се сблъсква с Орхун, който забелязва подозрителното му поведение, но не казва нищо. Напрежението между двамата продължава да расте.
Действието прескача. След като приключва да говори по телефона, Орхун излиза от стаята на Али. Разговорът е свързан със сватбените приготовления, отменя планирано посещение на мястото за церемонията, тъй като непредвидените обстоятелства с появата на роднините му не им позволяват да се справят с това днес. Изглежда леко разочарован, че няма да могат да отметнат тази задача, но запазва спокойствие.
Хира го следва, притеснена дали обаждането е свързано със сватбата. След като той потвърждава, тя приема ситуацията без драма и с разбиране. С топлота му казва, че могат да отидат друг път, когато има по-удобен момент, все пак роднините са тук и приоритетите се променят. Хира прави пауза, след което със свян обяснява обстоятелствата около неочакваната ѝ среща с Джихангир. Тя му обяснява, че се е случила съвсем случайно, докато е ходила да вземе изработения от нея пръстен за Орхун. Уверява го, че не е водила никакъв разговор с него и че дори не е знаела, че Джихангир му е роднина.
Реакцията на Орхун е напълно спокойна. Не изпитва ревност или съмнение, приема случката като просто съвпадение и не поставя под въпрос думите ѝ. Това негово отношение е показателно за доверието, което има в нея, както и за зрелостта на връзката им.
След краткия диалог той ѝ подава ръка. Хира, с усмивка, я поема. Двамата тръгват към хола, заедно, въпреки напрежението, което витае в имението.
В салона на имението цари напрежение. Джихангир все още не се е върнал, а Шевкет стои на входа и следи с притеснение Афифе. Междувременно Нева оглежда интериора и отбелязва, че всичко е останало непроменено. Афифе ѝ отговаря хладно, че имението ще остане така и занапред, защото фамилията Демирханлъ е силно свързана с корените и традициите си. Според нея тези, които ги изоставят, не заслужават да носят това име.
Нева, с прикрито презрение, отвръща, че връзката с миналото не се изчерпва само с портрети по стените. Споменава, че баща ѝ е вярвал, че видимото често е повърхностно, явна иска да провокира Афифе. Орхун бърза да потуши спора, като напомня, че в семействата е нормално да има разногласия.
Междувременно Хира усеща напрежението, без да знае причините. В този момент Джихангир се връща и Нева веднага предлага да излязат в градината. Афифе нарежда на Шевкет да ги придружи, но Джихангир отказва с увереност, подчертавайки, че мястото не им е чуждо.
Двамата напускат стаята с високо вдигнати глави, а зад тях остава сдържания, ледена поглед на Афифе, разкриващ колко дълбоко я е засегнало тяхното присъствие и предизвикателно поведение.
Действието се пренася към ресторанта, където Нуршах седи напрегната срещу Тунч. Кенан стои наблизо, кипящ от гняв. Тунч, спокоен и саркастичен, сипе подмятания:
– Благодарение на г-ца Нуршах се измъкна от наказание, а сега се опитваш да се ожениш и да вземеш дъщеря си? Жалка картина.
Нуршах се опитва да го спре:
– Г-н Тунч, моля ви, спрете! Не е така, както изглежда!
Но Тунч не спира, гледа Кенан в очите и го предизвиква, като го обвинява, че ще съсипе живота на една достойна жена. Кенан стиска юмруци. Тунч продължава:
– Дойдох тук само за да я предупредя, но съм готов да ѝ помогна по всякакъв начин.
Кенан го сграбчва за яката:
– Махни се от живота ѝ! Още веднъж да се доближиш до някой от нас…
Тунч само се усмихва, сякаш се забавлява.
– Не се притеснявай, ще се видим пак. Явно ни стана навик.
Кенан се ядосва. Точно когато вдига ръка и е на път да удари, Нурша извиква.
– Кенан, моля те! Нефес! Заради Нефес, моля те. Само заради нея…
Кенан отпуска юмрука си и само го отблъсква. С поглед, пълен с отвращение:
– Само заради дъщеря ми се сдържам, но това няма да продължи дълго.
Нуршах също се намесва и настоява Тунч да си тръгне. Преди да напусне, той ѝ казва меко:
– Тръгвам си, само защото ти го поиска.
В същото време, в кантората, Джейлян е напрегната. Държи телефона си, колебаейки се дали да прати съобщение. Накрая пише:
„Нуршах се жени за Кенан. Сватбата е след два часа. Всичко стана много бързо.“
Тъкмо да го изпрати, когато влиза Фатих.
– Хайде, Исо, приготви се, тръгваме.
Тя бързо скрива телефона си. Фатих, както обикновено, се шегува като флиртува с момичето:
– Не се вълнувай, аз съм. Имам такова въздействие върху момичетата..
Джейлян го поглежда злобно:
– Поне да беше забавен…
Когато Фатих я пита, дали съобщението е от гаджето, тя ядосана си грабва чантата и излиза от кантората, а Фатих продължава да я дразни и тръгва след нея по стълбите.
Действието се връща в ресторанта. След емоционалната и напрегната среща с Тунч, отношенията между Кенан и Нуршах достигат точка на пречупване. След като Тунч си тръгва, Кенан се обръща към Нуршах с наранено и гневно изражение. Очите му горят от обида:
– Как можа да направиш нещо такова? Да се срещнеш с него без да ми кажеш?
Нуршах опитва да обясни с тих, но решителен тон:
– Нямах друг изход. Ако ти бях казала, нямаше да се съгласиш.
Кенан е шокиран от признанието ѝ, още повече от това, че тя умишлено го е изключила от толкова важно решение.
– Тоест, съзнателно си взела сама решение зад гърба ми?- побеснява Кенан.
– Направих го не за мен, а за теб и за Нефес! – настоява Нуршах с емоция в гласа.
– Не ми трябва някой да ме защитава така! – отвръща той.
Настъпва тягостна тишина, в която Кенан започва да подрежда мислите си. След кратко колебание изрича нещо, което преобръща всичко:
– Не. Всичко това е една голяма грешка. Няма да има сватба! Край!
Думите му падат тежко. Нуршах не може да повярва:
– Какво?
–Дори и да е формалност, ще да носиш моята фамилия, когато се оженим. Знаеш ли какво означава това?
Нурша е шокирана.
–Разбира се, че знам. Не мислиш ли, че преувеличаваш? Казвам ти, разбери ме малко.
Кенан поклаща глава. Тонът му вече е студен. Лицето му , решително. Край на компромисите. Последните му думи са безапелационни:
– Казах, че няма да се оженим! Край!
Нуршах е потресена, а Кенан си тръгва решително, без да погледне назад. Сватбата, планирана за след два часа, изглежда вече е напълно зачеркната.
Докато Кенан напуска ресторанта и продължава да се ядосва, Нуршах, която едва се е възстановила от думите на Кенан, го настига.
След като излиза от ресторанта, все още кипящ от гняв след конфронтацията с Тунч, Кенан е последван от Нуршах, която едва успява да се съвземе след болезнените му думи. С гняв и решителност тя го спира:
– Кенан, спри! Казах ти да спреш! Ще ме изслушаш. Не можеш просто да кажеш каквото ти хрумне и да си тръгнеш! Какво стана? Да не се нарани мъжкото ти его? Това ли е проблемът ти?
Кенан застива за миг от нейните думи. Преди да успее да реагира, тя вече продължава, по-решена от всякога:
– Защо изобщо искаме този брак? За Нефес! И знаеш ли защо аз искам това?
Кенан, не издържайки на напрежението, избухва:
– Заради твоите грешки! Ти си виновна, че взеха дъщеря ми!
Но Нуршах не отстъпва:
– Това не е единствената причина!
Нуршах е препълнена от емоции, а Кенан усеща, че тя ще разкрие нещо по-дълбоко. Сълзи се събират в очите ѝ, докато разказва:
– Питаш ме защо не съм казала на майка си и брат си за брака ни. Ще ти кажа. Майка ми ни излъга, че баща ни е мъртъв. Години наред вярвахме в това. После брат ми научи, че всъщност е жив, но го скри от мен. И веднага след това баща ми наистина почина. Ако ми беше казал дори за малко… Но не. Предпочете да не ме натъжава. А не си даде сметка колко повече ме нарани с мълчанието си.
Кенан слуша в пълно мълчание, изненадан и дълбоко разколебан. Гневът по лицето му изчезва. А Нуршах вече не крие болката:
– Аз, която виждаш като порцеланова фигурка, знам много добре какво е да копнееш за баща си. Знам какво значи едно момиче да живее с липсата на баща. Не искам Нефес да преживее това, което аз преживях! Но ти няма как да разбереш. Не можеш. Защото си прекалено съсредоточен в себе си, в гордостта си!
Разтърсена и наранена, тя удря Кенан в гърдите с юмрук:
– Аз съм тази, която няма да се омъжи за теб!
След тези думи Нуршах се обръща и си тръгва. А Кенан остава на улицата – безмълвен, изненадан, и този път – напълно сам.
Нуршах върви бързо по улицата, изпълнена с гняв и обида. След нея, задъхан и разколебан, върви Кенан. В очите му има съжаление, но думите му сякаш не намират точния път.
– Можеше да ми кажеш всичко още от самото начало – опитва се да обясни той. – Откъде да знам какво мислиш? Ако знаех…
Нуршах рязко спира, обръща се към него и го прекъсва без колебание:
– Ако знаеше какво? Щеше ли да си кажеш: „О, Нурша всъщност е добър човек, трябва да се отнасям с нея като с човешко същество!“?
Кенан се опитва да се защити:
– Поне нямаше да ти кажа онези неща…
Нурша се смее тъжно и саркастично.
– Не вярвам! Защото ти си такъв! Все ти си прав, все ти знаеш най-добре. Никога не правиш компромиси, винаги вървиш по своя път. Всичко е „ти, ти, ти“…
– Не съм чак такъв егоист! – казва Кенан с напрегнат глас.
– Не, точно такъв си! – отвръща тя. – Дори и да ти бях разказала за разочарованията си, за болката по баща ми, пак щеше да кажеш онези думи!
Кенан усеща, че не може да отговори, и отстъпва:
– Добре, права си. Сгреших. Направих грешка. Признавам. Това ли искаше да чуеш?
Нуршах пламва от гняв.
– Много ти благодаря. Ти си много мил. С това благородно сърце ти изпълни желанието на една смъртна и призна, че си бил несправедлив.
Тя тръгва отново, а Кенан я следва, все още опитващ се да изглади ситуацията:
– Ако се успокоиш малко, можем да говорим. И двамата казахме тежки думи. Но в едно съм прав.
Нурша отново спира. Тя гори от гняв.
– Мисля, че и ти си прав! Прекалих, като бях прекалено внимателна. В едно си прав, ние няма да станем двойка! Не можем да се оженим, дори и да е формалност!!
Нурша си тръгва. Кенан я гледа объркан.
В същото това време Фатих и Джейлян пристигат в залата за граждански брак, но са изненадани, че няма никой. Нито младоженците, нито служителят по граждански брак са там. Фатих се притеснява, че може да са влезли в грешната стая, но проверява номера и се оказва, че са на правилното място. Опитва да се обади на Кенан, но той не отговаря. Джейлян също предлага да звънне на Нуршах, но Фатих ѝ напомня, че тя си е забравила телефона в котората. Няма какво друго да направят, освен да седнат и да чакат.
Действието се пренася в къщата на Рашид. Той влиза в хола с купа лешници, изглеждайки угрижен. Сяда до Афет, която с усмивка го пита дали му се ядат ядки. Той ѝ отговаря, че не ядките са причината, а тревогите, мисълта, че ако Нуршах и Кенан се оженят, може да загубят „златната си кокошка“ в съда. Афет му отвръща с хумор и оптимизъм, припомняйки му, че Тунч е поел случая и е уверен, че ще спечели. Постепенно Рашит се успокоява и изказва благодарността си към жена си с романтичен тон.
Докато двамата говорят, Афет почти е изяла всички лешници. Когато Рашит поглежда купата, с изненада установява, че не е останало почти нищо. Афет му поднася последните няколко, с удоволствие.
В съседната стая Нефес седи на леглото и се моли. Молбата ѝ е чиста и искрена – иска баща ѝ и леля ѝ Нуршах да се оженят, за да бъдат отново заедно.
Връщаме се в залата за граждански брак, където Фатих и Джейлян чакат с нарастващо безпокойство. Часовникът тиктака, а младоженците все още ги няма. В този момент влиза служителят и обявява, че е време да започнат, но не вижда младоженците и пита кои са свидетелите.
Джейлян паникьосано уточнява, че те двамата не се женят, а са само свидетели. Фатих се опитва да омекоти ситуацията с шега, като обяснява, че младоженците закъсняват заради трафика. Служителят обаче настоява, че е против правилата да чака повече. Той е готов да си тръгне и да насрочат нова дата.
Фатих не се отказва, опитва се да го убеди да изчака още малко, като дори драматизира, че това е велика любов, достойна за сравнение с легендарните Лейля и Меджнун. Служителят, макар и скептичен, се съгласява да даде още пет минути.
Фатих моли Джейлян да излезе и да провери дали случайно не са объркали залата. Макар да знаят, че просто печелят време, надеждата остава. Напрежението в залата се задържа, а бъдещето на брака на Кенан и Нуршах виси на косъм.
Фатих се опитва да задържи вниманието на чиновника, като му говори за футбол. Служителят, очевидно отегчен, не показва особено търпение.
В този момент се появява Джейлян, но не с добри новини. Тя е търсила Кенан и Нуршах, но не ги е намерила, а Кенан не отговаря на обажданията. Напрежението нараства. Фатих продължава да увърта с приказки, но служителят вече е на крачка от това да си тръгне. И тогава, точно навреме, вратата се отваря и Кенан и Нуршах влизат, хванати за ръце и задъхани. Извиняват се за закъснението, обясняват, че е имало малък инцидент, и с това се връщаме назад във времето, за да видим какво се е случило…
На улицата преди това, Кенан настигна Нуршах с решителност, готов да не я пусне. Тя се опитва да се отскубне, но той настоява:
– Отиваме да се оженим!
– Няма да се омъжа за теб! – отвръща тя ядосано.
– О, ще се омъжиш! – заявява той без капка колебание.
Словесният сблъсък преминава в иронични нападки, Кенан я нарича „порцеланова кукла“, уязвима и крехка. Нуршах се защитава бурно, а той я предизвиква:
– Докажи, че не си такава! Докажи, че наистина обичаш Нефес!
Тази реплика преобръща всичко. Гневна и разстроена, но твърда, Нуршах приема предизвикателството, и това е моментът, в който решават да се върнат и да сключат брак.
Назад в залата, и двамата вече са пред чиновника. Въпреки че са седнали с напрегнати лица и се държат студено един към друг, ясно е, че го правят заради Нефес.
Кенан и Нуршах сядат по местата си и церемонията може да започне. Макар и наранени и сърдити, дълбоко в себе си двамата знаят, че правят тази стъпка с важна цел, да си върнат Нефес