winless
Орхун и Хира намират Нева! След драматично търсене Нева е спасена и отведена в полицията, за да даде показания… но истинските изпитания за Хира и Орхун тепърва започват! Вижте какво ще се случи в сезон 2, еп.73 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 73 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.
Джихангир получава снимка на Нева с съобщение, в което му се нарежда да напусне страната в рамките на 3 дни.
Той от своя страна отново отива при Орхун, мислейки, че той я е отвлякъл.
Орхун разбира, че Афифе е отвлякла Нева, но тя не иска да му каже къде е и упорства да продължи с плана си.
Хира се страхува, че Орхун ще пострада в тази история. Тя го моли да я заведе на мястото, където е била отвлечена Нева, надявайки се, че тя може да си спомни нещо, което ще им помогне да я намерят.
Виждайки мястото, Хира си спомня, че преди да изгуби съзнание, е видяла лого на колата на човека, който я е ударил. Колата принадлежи на транспортна фирма и с тази информация те лесно откриват името на мъжа и мястото, където се намира Нева.
Орхун и Хира отиват там заедно с Явуз.
Мъжът, който е отвлякъл Нева успява да избяга, но те успяват да спасят Нева, която през цялото време е спала, защото са ѝ дали приспивателни.
Нева моли Орхун и Хира да я закарат в полицейското управление, за да даде показания. Орхун и Хира и представа си нямат какво ще ги сполети..
В коридора на имението е тихо, само звукът на стъпките на Муса отеква по мраморния под. Той бавно се приближава към входната врата, за да отвори на неочаквания гост. Лицето му е спокойно, но едва щом ключалката щраква, спокойствието се разпилява.
Джихангир нахлува в къщата, а очите му горят от гняв, а всяко негово движение излъчва напрежение. Дори не поглежда Муса, а гласът му реже като нож:
– Къде е той?
Муса преглъща трудно. – Ако търсите г-н Орхун, излезе. Но ако питате за г-жа Афифе, тя е в стаята си.
Джихангир хвърля бърз, напрегнат поглед към стълбите. – И тя ще свърши.
Муса се опитва да каже още нещо, но Джихангир вече се изстрелва нагоре по стълбите. Мускулите на лицето му треперят, челюстта му е стисната. Докато се изкачва, думите му ехтят из имението:
– За сестра ми ще отговаря твоята майка, Орхун Демирханлъ!
Сянката му се плъзга по стените, докато се приближава до вратата на Афифе.
В стаята ѝ мирише на прясно изпечена керамика и бои. Афифе седи приведена над масата, ръцете ѝ леко треперят, напрежението от последните дни още не я е напуснало. Внезапно вратата се отваря с трясък. Джихангир нахлува, дишайки тежко.
– Какво си въобразяваш, че правиш?! – изправя се Афифе, лицето ѝ пламти. – Кой ти дава право да влизаш така?!
Джихангир не помръдва, само я пронизва с поглед, изпълнен с омраза.
Междувременно, на километри оттам, Орхун е паркирал колата си на уединено място с изглед към изоставен склад. Вътре в колата с него е Хира, ръцете ѝ са свити в скута, погледът ѝ е неспокоен.
– Не се тревожи – гласът на Орхун е твърд, но топъл. – Ще се погрижа за всичко.
Колата на Явуз спира до тях. Преди да излезе, Орхун се обръща към Хира с тон, в който няма място за възражения:
– Ти оставаш тук. Заключи се отвътре и не излизай, каквото и да чуеш.
– Внимавай… – прошепва тя, очите ѝ блестят от страх.
Орхун тръшва вратата и заедно с Явуз се насочва към склада. Хира ги проследява с поглед, а устните ѝ мълчаливо се движат, моли се. Тогава въздухът се раздира от оглушителен изстрел.
Сърцето ѝ прескача. Паниката я изтръгва от колата, без да мисли тя се втурва към склада.
– Орхун! – гласът ѝ трепери, докато влиза вътре.
Вижда Нева, която лежи на пода неподвижна, като порцеланова кукла, а над нея стои Орхун. Погледът му е спокоен, но в очите на Хира пламти ужас.
– Да не би… – думите заседват в гърлото ѝ.
Орхун коленичи до Нева и проверява пулса ѝ. После поглежда Хира и с ръка ѝ дава знак да се успокои.
– Добре е. Не се страхувай.
– Чух изстрел! Мислех, че… – гласът ѝ пресеква.
– Онзи, който я отвлече, избяга през задната врата. Явуз стреля по него – обяснява Орхун и сочи към изхода.
Хира коленичи до Нева и я гледа със сълзи на очи.
– Добре е казваш, но тя не помръдва…
– Само е упоена. Скоро ще се свести.
Сякаш за потвърждение, Нева тихо издава звук и леко помръдва. Хира въздъхва с облекчение.
– Слава Богу… – прошепва тя, а в очите ѝ се смесват радост и жал. – Какво ли е преживяла…
Орхун изважда телефона си.
– Трябва да извикам линейка. Тук няма обхват – казва той, тръгвайки към изхода.
Хира остава при Нева, хващайки ръката ѝ и я гали с нежен, треперещ жест. Камерата улавя лицето ѝ, изпълнено с тревога и облекчение едновременно.
В следобедната тишина на имението, старият иконом Шевкет крачи предпазливо из сенчестата горичка до имението. Всяка негова стъпка е премерена, сякаш се бои някой да не го забележи. Когато е сигурен, че наоколо няма жива душа, той бавно пъха ръка в джоба си и вади телефона. Пръстите му трескаво опипват вътрешността на джоба, докато търси малката SIM-карта за тайния телефон.
– Къде я бях сложил тази пуста карта за сигурна връзка? – мърмори си той, а на челото му избиват капки пот. Изведнъж лицето му просветва. – А, ето я!
Шевкет пъхва картата и набира номера с разтреперани ръце. Телефонът звъни.
– Хайде, вдигни, човече, вдигни… – шепти той нетърпеливо. – Доверихме ти се, отвлякохме г-ца Нева по твоя препоръка…
От слушалката се чува безмилостният глас на телефонния секретар:
– Абонатът, който търсите, в момента не е достъпен. Моля, опитайте по-късно.
Ярост пламва в очите на Шевкет. Натиска червения бутон, после отново звъни, този път по-нервен от всякога.
– Вдигни! Как ще обясня на г-жа Афифе, че не мога да се свържа с теб? – изсъсква през зъби.
Отговорът е същият. Секретарят отново изрича присъдата си. Шевкет изругава тихо и прибира телефона в джоба, но точно тогава чува, че някой тича към него.
От гората, задъхан и разтреперан, се появява Муса.
– Къде сте, г-н Шевкет? – изрича той, едва поемайки въздух. – Цялото имение обиколих да ви търся!
Шевкет пребледнява.
– Какво има? Какво се е случило?
– Г-н Джихангир пристигна! – изстрелва Муса, размахвайки ръце. – Направо се качи в стаята на г-жа Афифе! Много е ядосан… буквално пара излиза от главата му! Страх ме е, че ще направи нещо лошо!
Шевкет се вцепенява, после рязко поема към имението.
– Какво говориш?
– Вярно ви казвам! – отвръща бързо Муса, тичайки до него. – Така лошо ме погледна, че сърцето ми щеше да спре! Търсих ви навсякъде, после си казах, сигурно сте в горичката…
– Разбрах, млъквай! – срязва го Шевкет, а в очите му проблясва тревога.
В същото време, в стаята на Афифе напрежението между Афифе и Джихангир, може да се реже с нож. Двамата стоят един срещу друг.
– Явно е напразно да очаквам от теб да се държиш като истински Демирханлъ – произнася Афифе ледено. – Истинските мъже от нашата фамилия не нахлуват така в стая на жена!
– Нямам намерение да споря за етикет! – отвръща Джихангир с глас, който трепери от гняв.
– Тогава кажи какво искаш и напусни стаята ми веднага! – очите ѝ хвърлят искри.
– Искам сестра си! – изригва той. – И съм сигурен, че синът ти е замесен! А ако и ти си в играта, няма да се изненадам!
– Какво си въобразяваш? – повишава тон Афифе. –Помни с кого говориш!
Тъмна сянка преминава по лицето на Джихангир. Гласът му става опасен.
– Ще видим. Един от двама ви, ти или синът ти, ще проговори. И то днес!
Той пристъпва към нея с решителни крачки.
– Това приключи! Днес ще си върна сестра си!
Афифе инстинктивно отстъпва крачка назад. Въздухът в стаята се сгъстява от напрежение, когато изведнъж телефонът на Джихангир иззвънява. Той поглежда дисплея и обръща екрана към Афифе. На него свети името на Орхун.
– Какво ти казах? – прошепва той с триумф. – Или ти, или синът ти. Сега ще видим кой ще се пречупи първи.
Джихангир приема разговора.
– Тъкмо говорехме за теб, Орхун!
От другата страна гласът на Орхун е твърд:
– Няма да увъртам. Намерих сестра ти.
Джихангир замръзва на място, а очите на Афифе се разширяват.
– Какво каза? – прошепва той, сякаш не вярва на чутото.
– Чу ме добре. Намерих я – повтаря Орхун.
– Къде е? – изригва Джихангир. – Кажи веднага!
Пренасяме се в склада, където Хира е коленичила до Нева и говори с мек, топъл глас:
– Толкова се уплашихме… Слава Богу, че си жива и здрава…
Нева я слуша мълчаливо, лицето ѝ е бледо, но в погледа се чете облекчение. Хира нежно я докосва по рамото.
– Добре ли си? Някъде боли ли те?
Нева поклаща глава. В този момент се приближава Орхун, строг и решителен, но в очите му проблясва загриженост.
– След малко ще дойде линейка – казва той сериозно. – Изглеждаш по-добре, но лекар трябва да те прегледа.
Нева се опитва да се изправи, но Хира я спира:
– Недей, още си слаба…
Тогава в сянката на вратата се появява Явуз. Гласът му е напрегнат, когато говори тихо с Орхун.
– Не успях да го хвана. Но вече знаем кой е. Дори да бяга, няма къде да се скрие.
Орхун свива челюст.
– Не губи време. Намери го на всяка цена.
Явуз кимва и изчезва, докато набира телефонния си номер. Хира се опитва да помогне на Нева да стане, но момичето отдръпва ръката си и, макар и трудно, се изправя само. Очите ѝ блестят с решителност.
– Не искам линейка – казва твърдо. – Заведете ме в полицията. Искам да дам показания.
Орхун мълчаливо одобрява с кимване. Решимостта на Нева показва, че кошмарът няма да я пречупи.
В коридора на полицейското управление цари напрегната тишина. Джихангир крачи напред-назад, ръцете му са свити в юмруци, погледът му е вперен в тежката врата на управлението. Всяка секунда му се струва безкрайна. Изведнъж вратата се отваря и по коридора се появяват Хира, Орхун и Нева. Момичето не издържа, с вик „Батко!“ се хвърля в прегръдките на брат си.
– Добре ли си? – гласът на Джихангир трепери, докато обгръща лицето ѝ с длани. – Мисълта, че може да ти се случи нещо… щеше да ме побърка.
– Няма нищо, наистина съм добре – опитва се да го успокои тя, но очите ѝ се пълнят със сълзи.
– Добре ли си? – повтаря той почти отчаяно. – Нали знаеш… ти си ми всичко. Кой друг имам аз, ако не теб? – Трепет и гняв се преплитат в гласа му. – Обещавам ти! Който и да е направил това… ще плати. Искам да знам всичко. Всяка подробност.
Малко по-назад, Хира и Орхун наблюдават сцената. В очите на Хира проблясва облекчение. Тя се обръща към Орхун с благодарност, която не може да скрие.
– Благодарение на теб я намерихме – прошепва тя, а устните ѝ се извиват в лека усмивка.
– Ако ти не беше си спомнила, щеше да е по-трудно – отвръща той, също усмихнат. – Беше като екипна работа.
Хира въздъхва с облекчение. – Слава Богу! Надявам се Джихангир вече е разбрал, че нямаш нищо общо с това. Колко несправедливо те обвини! Но сега… сигурно му е ясно.
Орхун я гледа с онази мека, почти влюбена топлина в очите.
– Ще направя, както казваш – казва тихо той. – Но за него… не съм сигурен. Тази пукнатина между нас ще зее още дълго.
Наистина, Джихангир, с очи пълни с гняв, отправя студен поглед към Орхун. Хира усеща как вълната на спокойствието я напуска и тревогата отново стяга сърцето ѝ.
Един полицай се приближава към Нева.
– Госпожице, готови ли сте? Да отидем да дадете показания.
Нева се обръща за миг към брат си, после тръгва след униформения. Джихангир остава, но веднага се приближава към Хира и Орхун, с ледена ирония в гласа казва:
– Намери сестра ми като че ли я беше оставил там лично! Браво!
Орхун мълчи.
– Ако чакаш благодарност – забрави! – изсъсква Джихангир. – Ще вдигна този воал от лъжи. И когато падне… сигурен съм, че ще си ти отдолу.
Хира преглъща тежко. Орхун обаче се изправя срещу гнева му като стена.
– Мислех си, че си по-умен – гласът му е нисък, но опасен. – Ако не бях аз… ако не бяхме ние, още щеше да търсиш в мътна вода. Искаш да ме изобличаваш? Ето ме. Тук съм. Не се крия. Направи каквото можеш!
Очите на двамата се впиват едни в други, искрите хвърчат, но думи вече няма. Хира, уплашена от напрежението, което се надига между двамата, прошепва:
– Имам нужда от въздух.
Орхун кимва и я повежда навън. Джихангир остава сам, с поглед, който гори от гняв.
Нуршах и Кенан най-накрая са посетени от социалната работничка. Тя си създава добро първо впечатление за тях, когато ги вижда как се грижат за Нефес, която се е разболяла.
След това тя ги разпитва как са се запознали и как са се влюбили един в друг. Те преминават успешно интервюто, защото говорят искрено за чувствата, които изпитват един към друг. Рашит също се появява накрая и, мислейки, че жената е клиент, който иска да се разведе, разказва, че се е скарал с жена си. Така жената разбира, че той е останал на улицата с Нефес, а Кенан го е взел в дома си.
Всичко минава много добре, но след като социалната работничка си тръгва, Кенан и Нурша започват да се карат отново. Жената е забравила нещо в кантората им и се връща и ги чува.