winless
Плановете на Афифе се объркват и Орхун влиза в затвора. Нева знае, че именно Афифе стои зад отвличането ѝ и сега иска от нея да ѝ върне делът в семейната компания в замяна на свободата на Орхун. Вижте какво ще се случи в сезон 2, еп.76 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 76 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.
Афифе търси човека, когото е наела да отвлече Нева, за да се предаде и да каже, че Орхун няма нищо общо с отвличането. Но нещата вземат неочакван обрат – човекът е намерен, но твърди, че именно Орхун го е наел.
Орхун е вкаран в затвора.
Нева знае, че зад отвличането ѝ стои Афифе. Сега тя иска от нея да ѝ върне делата в семейната компания в замяна на освобождаването на Орхун.
Хира, която също знае истината, чака Афифе да признае, че Орхун е невинен.
Джихангир пита Нева дали наистина Орхун я е отвлякъл, или това е нейна игра, защото той не иска Орхун да бъде несправедливо осъден, просто иска да получи своя дял от наследството по законен път. Нева настоява да продължи с плана си и го лъже, че Орхун е виновен.
Приятелката на Нуршах, Есра, пристига в дома на Нуршах и Кемал.
Есра чува двамата да говорят за фалшивия си брак и Нуршах е принудена да ѝ разкрие цялата истина. Есра обещава, че няма да каже на никого.
Нуршах забелязва, че Есра харесва Кенан.
В полицейското управление Афифе дърпа Шевкет настрани, очите ѝ хвърлят искри от гняв.
– Исках да видя онзи негодник, но отказа да говори с мен! – изрича тя през зъби. – И знаеш ли какво? Казал е името на Орхун! Защо? Какво цели с това?!
Шевкет, както винаги сдържан, я поглежда право в очите.
– Едно нещо ми идва наум… Г-ца Нева е купила нашия човек, нямам друго обяснение, госпожо.
Афифе се замисля, но по лицето ѝ личи, че съмненията ѝ се превръщат в страх.
В салона на имението Нева се е отпуснала в креслото като котка, която току-що е изяла канарче. Погледът ѝ е вперен в брат ѝ, който говори по телефона, а в усмивката ѝ проблясва самодоволно.
Джихангир затваря телефона, лицето му е сериозно.
– Човекът, който те отвлече, се е предал – казва той бавно. – И като подбудител е посочил Орхун.
За миг камерата се спира върху лицето на Нева, на него се отразява радост и увереност.
Действието се връща назад .В мрачен и прашен склад мъжът, отвлякъл Нева, проверява съдържанието на спринцовката. Нева е вързана, но очите ѝ блестят с хищна решителност.
– Това е шансът на живота ти – казва тя. – Преди да ми биеш тази инжекция, помисли два пъти. Ако не направиш, каквото ти казвам, ще съжаляваш горчиво.
Мъжът не реагира, приближава се… Думите на Нева стават по-остри.
– Ще ти дам тройно повече! – изрича, а мъжът спира, изненадан. – Който и да те е наел да ме държиш тук, аз ще ти дам три пъти повече.
В гласа ѝ има тежест и власт.
– Аз също съм Демирханлъ. Когато дам дума, я изпълнявам. В показанията си ще кажа, че си се държал добре. Няма да получиш голяма присъда. А после, няма да се налага да работиш цял живот. Само направи, каквото ти казвам.
Похитителят я гледа с колебание, а камерата бавно се приближава към лицето му, явно обмисля предложението.
Действието се връща в настоящето.
Нева се изправя, доволна, че планът ѝ е сработил, и гледа Джихангир с предизвикателен поглед.
– Каквото и да си направила, веднага ще ми разкажеш! – казва той остро. – И ще махнеш тази отвратителна усмивка от лицето си!
– Без нея ще ми е трудно да говоря – отвръща тя с подигравателен тон.
– Нева! – предупреждава я брат ѝ.
– Добре де… Накратко, разтварям кесията и печеля човека на моя страна.
– Толкова лесно?
– Точно така.
Джихангир присвива очи.
– Кажи истината! Това отвличане твой план ли беше? Ако е така, сама си вкарваш автогол.
– Батко! – избухва Нева. – Срещу мен беше нает глупак, а аз просто му платих повече! Това е! Не вярваш, а вместо това си мислиш, че съм измислила план да вкарам Орхун в затвора. Не е вярно.
Когато Джихангир не казва нищо, Нева продължава с по-спокоен тон:
– Използвах ума си, за да обърна играта в моя полза.
– Надявам се да е така – отговаря студено Джихангир. – Защото ако не е, Орхун може да отиде в затвора невинен. Ние се борим само за това, което ни принадлежи. Кажи ми – Орхун ли те е отвлече?
– Не мога да повярвам, че още се съмняваш в мен! – гневи се тя. – Хората, които отнеха нашето име, нашето богатство… всичко е мръсна игра! И ние, за да си върнем своето, трябва да влезем в този кал. Аз премахнах Орхун от пътя ти, сега ти действай!
– Няма нужда от толкова приказки! – прекъсва я той. – Те може да са в кал, но аз няма да позволя мръсотията им да се лепне по нас. Ще се бия честно за името ни. И ти ще правиш същото!
Джихангир излиза, кипящ от гняв. Нева сяда спокойно, а в очите ѝ проблясва студен пламък.
– Вече е мръсно… – прошепва почти доволно.
В коридора на полицейското управление Афифе крачи нервно.
– Ще го накарам да съжалява за това, което направи – изрича тя.
Шевкет се появява, приближава се тихо.
– Говорих с адвоката, госпожо. Г-н Орхун ще бъде отведен в съда пред дежурния съдия.
Афифе преглъща трудно, гласът ѝ трепва:
– Има ли шанс да го пуснат?
– За съжаление, не. С показанията на г-ца Нева и онзи мъж, най-вероятно ще бъде задържан. Ще го преместят в затвора.
Лицето на Афифе за първи път губи твърдостта си. Шепне, сякаш говори сама на себе си:
– В каква игра сме се забъркали…
В този момент по коридора се появява Орхун, с белезници на ръцете, между двама полицаи. До тях върви адвокатът, а малко по-назад, Хира, с очи, пълни със сълзи.
Орхун спира, обръща се към един от полицаите:
– Може ли за момент?
Те се отдръпват на крачка. Орхун се приближава към Хира.
– Обеща ми! Без сълзи.
Тя трие очите си, кимва, макар и трудно да сдържа плача си.
– Сега ще се прибереш у дома и ще ме чакаш – казва тихо той. – Ще се върна при теб.
– Не мога да те оставя… – прошепва тя.
Погледът му е твърд, но пълен с нежност. Хира разбира, че трябва да се подчини. Полицаите го отвеждат, а Афифе стои като статуя, криейки притесненията си.
Хира, Афифе и Шевкет се връщат в имението. Хира изглежда съсипана, очите ѝ подпухнали, косата разрошена, краката едва я държат. Афифе също е съсипана от случилото се, но се опитва да изглежда силна, брадичката ѝ е високо вдигната, сякаш не признава слабост.
– Да ви донеса ли лекарствата, госпожо – предлага Шевкет тихо, но Афифе вече е забелязала Перихан и Нева в салона. Гонжа им носи чай, а чашите потреперват върху подноса, когато Нева вдига поглед и среща очите на Афифе.
В усмивката на Нева има от онзи сладък, отровен полъх, който може да вбеси всеки. Тя се обръща към Гонжа и с нарочно престорено любезен тон казва:
– О-о, ето ги нашите гости. Питай ги дали ще пият кафе.
Перихан се напряга, свива рамене, а Гонжа за миг замръзва, неуверена какво да направи. Погледът на Нева, който казва „Хайде, действай“, я кара бързо да се обърне и да изчезне в кухнята.
Афифе влиза в салона с уверена, остра крачка.
– Ти за какво, мислиш, че си играеш? – гласът ѝ е студен като стомана.
– Аз? – вдига вежди Нева, сякаш е напълно невинна. – Какво съм направила?
– Очерни сина ми! – отсича Афифе.
– Мисля, че грешите, госпожо – отговаря Нева спокойно. – Казах само това, което се случи. При това, същото каза и онзи, който ме отвлече.
После, с престорена любезност, добавя:
– Но ако вие знаете нещо, аз съм готова да ви изслушам. Никой не иска невинен да пострада, нали така?
Афифе усеща капана и преглъща гнева си. Обръща се рязко и напуска стаята. Хира хвърля към Нева студен поглед и тръгва нагоре по стълбите. Нева остава с Перихан в салона, усещането за победа я кара да стане, движенията ѝ стават още по-уверени.
– Къде отиваш? – пита Перихан, неспокойна.
Нева дори не отговаря, просто напуска салона
Афифе влиза бясна в стаята си. Лицето ѝ гори от гняв, ръцете ѝ треперят, докато набира номер. Щом чува гласа отсреща, не губи и секунда:
– Явуз! От този момент нататък всички адвокати в компанията работят само и единствено по делото на Орхун. Искам веднага да са в съда. Не вярвам на този, който е до него в момента. Ще направите всичко, за да се върне у дома тази вечер!
Затваря телефона с рязко движение и слага ръка на челото, опитвайки се да овладее напрежението. Вратата се отваря, Нева влиза без да почука.
– Имаш нахалството да влезеш в стаята ми?! – избухва Афифе. – Веднага вън!
Нева се усмихва иронично, която кара кръвта на Афифе да кипне.
– Ако не греша, вие казахте, че това, което става между жените Демирханлъ, си остава между тях. Как ви се струва, добра ученичка ли съм?
Афифе свива очи, но мълчи.
– Брат ми не знае всичко, както и Орхун не знае цялата истина за вас, подхвърля Нева, в гласа ѝ има тънка заплаха.
Афифе разбира намека, Нева знае, че тя е поръчала отвличането.
– Но, ако искате, можем да сложим край на тази война – продължава Нева, вече почти приятелски. – Жените имат едно предимство пред мъжете, умеят да се разбират, без да рушат.
– Какво искаш? – изсъсква Афифе.
– Ще ми прехвърлите вашите дялове в компанията. Аз ще се погрижа всички обвинения да бъдат оттеглени.
Афифе кипва.
– Нагла! За да ми предлагаш това, значи напълно си изгубила разсъдъка си!
От коридора пред стаята се чува гласът ѝ, Хира, която тъкмо излиза от стаята си, спира на място и наостря уши.
– Чу ли ме добре?! – крещи Афифе. – Няма да получиш нищо!
Хира стои, раздвоена дали да се намеси, но любопитството я заковава на място.
Вътре Афифе продължава с твърд глас:
– Никога няма да ни пречупиш!
Нева отговаря с ледена усмивка:
– Ако Орхун е в затвора, вината е само ваша. Ако искате да го спасите, обмислете предложението ми още веднъж.
– Махай се! – отсича Афифе.
Нева се обръща и излиза, а Афифе трепери от ярост.
Хира, чувайки всичко, се връща обратно в стаята си и се подпира на вратата. Очите ѝ са широко отворени от шок.
– Значи знае… Знае, че Афифе е поръчала отвличането… и го е използвала, за да забърка Орхун… – прошепва сама на себе си Хира.
На лицето на Хира се изписва паника.
В стаята на Афифе напрежението може да се реже с нож. Тя крачи от единия до другия край, пръстите ѝ нервно се преплитат, погледът ѝ е мрачен. Чува се почукване.
– Влез – изрича тя рязко, без да спре да се движи.
Влиза Шевкет, стъпките му са бавни, сякаш носи тежка вест. Поставя на масичката чаша вода и лекарството, но преди да се отдръпне, поема дъх.
– Госпожо… – започва той, леко преглъщайки. – Съдът се е произнесъл.
Афифе застива. В същия момент, на вратата, Хира е дошла да говори с нея, но чува думите на Шевкет и инстинктивно пристъпва напред.
– Господи… моля те, нека е добра новина – прошепва тя, очите ѝ са широко отворени, сякаш се опитва да изпроси милост от съдбата.
И двете жени чакат, напрежението е непоносимо.
– За съжаление… – казва Шевкет, гласът му е тежък. – Г-н Орхун ще бъде съден и отведен в затвора.
Хира пребледнява. Светът под краката ѝ се клати, тялото ѝ се накланя назад и тя се хваща за касата на вратата, за да не падне. В очите на Афифе проблясват сълзи, които тя отчаяно се опитва да задържи.
В коридора на затвора металната врата на килията се отваря с остър, зловещ звук. Камерата показва първо стъпките – твърди, уверени, отмерени. Тежкият звук на обувките се разнася по студения коридор.
Камерата се вдига – виждаме Орхун. Върви с изправен гръб, лицето му е спокойно, но в очите му гори твърдост. До него крачи надзирател, който го води напред, към края на коридора.
Стигат до масивна желязна врата. Надзирателят вади ключ, металът скърца, когато влиза в ключалката. Вратата се открехва и се вижда мрачният интериор на килията.
Вътре има трима затворници. На преден план – един с грубо, сбръчкано лице и поглед, в който се чете предизвикателство. Когато вратата се отваря, всички глави се обръщат.
– Тук ще останеш. Бог да те пази – казва надзирателят и излиза. Вратата се затваря с глух удар.
Орхун, останал на прага за миг, бавно оглежда килията. Погледите на останалите го пронизват.
– Да е лека присъдата, братко – обажда се единият.
– Бог да ти помага – добавя другият.
Орхун леко кимва, сякаш благодари за думите, и тръгва към празната долна койка. Движи се спокойно, като човек, който няма да позволи на мястото да го пречупи.
Нощ пада над Истанбул. Градът блести в светлини, но в имението на Демирханлъ се е настанила тежка тишина.
В полутъмната си стая Афифе стои до прозореца. Погледът ѝ е загубен някъде в далечината, а по лицето ѝ тихо се стичат сълзи. Чувството за вина е изписано на лицето ѝ.
В ума ѝ проблясва спомен – Орхун, с белезници на ръцете, крачи по коридора на полицейския участък. Картината е като клеймо.
Тя бързо избърсва сълзите си, изправя се и връща познатото си ледено изражение.
– Влез! – нарежда, когато се чува плахо почукване.
Влиза Хира – измъчена, с черти, издайнически белязани от безсънни нощи. Афифе не понася да я гледа в такова състояние и извърта глава.
– Да? – пита хладно.
Хира поема дълбоко дъх, събира смелост и с премерен тон, но с ясно послание, казва:
– Орхун е невинен, и вие го знаете най-добре. Ще позволите ли да остане зад решетките без вина?
Афифе пребледнява. Очите ѝ леко се навлажняват, но тя се обръща, за да скрие реакцията си.
– Откакто съм тук, мисля, че съм ви опознала – продължава Хира. – Жената, която познавам, никога не би позволила това. Каквото и да струва, тя би измъкнала сина си от това несправедливо обвинение.
Думите ѝ се забиват в сърцето на Афифе като пирон. Тя замръзва, прикована от истината, която вече не може да отрече.
Хира, с очи, пълни със сълзи, напуска стаята. Вратата се затваря тихо, а Афифе остава сама, притисната от тежестта на собствената си съвест.
Приятелката на Нуршах, без да иска чува разговор между Кенан и Нуршах и разбира, че бракът им е фалшив.
– Току-що каза, че бракът ти е фалшив… Как така? Не сте ли наистина женени? – пита Есра, вперила очи в Нуршах.
Кенан и Нуршах се споглеждат.
– Да, чула си правилно – признава Нуршах. – Ние, не сме заедно по любов.
– Значи няма брак?
– Има – отвръща тя бързо. – На хартия сме съпруг и съпруга, но в действителност не е така.
Есра поглежда към Кенан.
– Но защо?
– Дълга история – започва Нуршах. – Когато се преместих в този квартал, без да искам направих голяма грешка. Заради мен Кенан и дъщеря му се разделиха.
Есра се обръща към него изненадана.
– Имаш дъщеря?
– Да. Казва се Нефес – отвръща Кенан.
Историята е вече разказана, и докато Нуршах наблюдава реакцията на Есра, става ясно, че вниманието на Есра е насочено не толкова към думите, колкото към самия Кенан.
Кенан, Нуршах и Есра са се настанили удобно и продължават разговора си.
– Значи, разбирате… ще остана тук за известно време – казва Есра с лека усмивка, в която обаче се чете и извинение. – Ще ви висна на главите, за съжаление.
– Недей така, какви ги говориш – отвръща Нуршах и махва с ръка.
– За нас не е проблем – добавя спокойно Кенан. – Въпросът е ти дали ще се чувстваш удобно. – После сякаш се сеща за нещо и продължава: – Всъщност… съвсем близо има къщата на сестра ми. В момента тя е извън града. Можеш да отседнеш там, ще ти е по-спокойно.
Нуршах поглежда Кенан с благодарност за внимателния жест, но Есра, в чийто поглед проблясва друг план, веднага отхвърля предложението:
– Много благодаря, но не обичам да съм сама. Получавам паник атаки. Ще спя тук, в кухнята, и няма да преча на никого.
Кенан, вече с облекчението, че Есра знае тайната за фиктивния брак, казва с лека усмивка:
– Всъщност… аз спя там. Можеш да останеш в стаята на Нуршах.
– Става, нямам нищо против – отвръща Есра и хвърля въпросителен поглед към Нуршах.
– И на мен ми е удобно – казва тя, но в погледа ѝ минава сянка на замисленост.
Есра се обръща отново към Кенан:
– Чух, че си роден и израснал в този квартал. Нуршах ми каза.
– Така е – отвръща той кратко, а разговорът между тях двамата продължава, докато Нуршах мълчаливо наблюдава, леко притеснена.
Нурша вижда, че Есра харесва Кенан.