winless
Орхун е бесен на Хира заради Джихангир и отново я държи далеч от себе си! Но това е само началото, когато Афифе разбира какво се е случило, тя излива целия си гняв върху снаха си! Хира е притисната отвсякъде, ще намери ли сили да устои на бурята или този път ще рухне? Вижте какво ще се случи в сезон 2, еп.87 на турския сериал „Плен“
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 87 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 16:00 часа по bTV.
Орхун избухва и забранява на Джихангир дори да поглежда към Хира.
В същото време Афифе е бясна, когато разбира, че Джихангир е закарал Али на училище, и насочва гнева си към Хира.
А Нуршах… тя открива неочаквана близост и започва да вярва, че приятелството с Кенан може да се прерасне в нещо много повече!
В светлата хотелска стая всичко изглежда спокойно. Джихангир вече е готов да излезе. Сякаш бърза – в гласа му има нетърпение.
– Хайде, да тръгваме.
Нева се усмихва широко, докато двамата поемат към вратата.
– Добре. Намерих едно рибно ресторантче в Бебек. Правят мезе с тиквички и скариди… Толкова вкусно, че няма как да ти го опиша. Ще се влюбиш в него!
Тя отваря вратата с лека ръка, но усмивката ѝ замръзва. Пред нея се изправя внушителната фигура на Орхун. Погледът му е като буря, очите му – изпълнени с гняв.
Джихангир вдига глава и се среща с този поглед. Въздухът сякаш натежава. Тишината, която пада, е по-страшна от всяка заплаха.
Джихангир се сепва, но бързо се изправя, опитвайки се да прикрие изненадата си с арогантна усмивка.
– На какво дължим това внезапно посещение? – пита той с уж спокоен тон. – Ах, разбира се… как не се сетих по-рано! Сигурно си дошъл с ново предложение, нали? Явно предишния път не успях да ти обясня, че акциите на фирмата нямат парична стойност.
Орхун не реагира на думите му, вместо това пристъпва напред със студена, властна осанка.
– Стой далеч от Хира! – отсича той с глас, който не търпи възражение.
Джихангир зяпва за миг, сякаш не вярва на чутото. Нева, която до този момент стои до него, гледа случващото се с особено удоволствие.
Орхун се приближава още повече:
– Тя е над твоя свят. Дори не смей да мислиш да ѝ зададеш въпрос, да чакаш отговор, да се опиташ да ѝ помогнеш… Да не говорим да срещнеш погледа ѝ! Извади я напълно от мислите си!
Той прави още една крачка към Джихангир.
– Втори път няма да провеждам такъв разговор. Ако се наложи, няма да остане място за нищо друго в живота ти. Никога не забравяй това!
Орхун напуска хотелската стая, а погледът на Джихангир среща този на Нева, гневът му избива върху нея, сякаш тя е източникът на всичко.
Тишината се разпада от гласа на Джихангир, който избухва:
– Виждаш ли до какво доведе лъжата ти? За да се защитиш, излъга… а сега аз плащам цената!
Нева примигва, правейки се на объркана.
– Батко, съжалявам… но какво общо имам аз сега?
– Научила си още в началното училище за връзката между причина и следствие! – кипи Джихангир. – Не разбираш ли, че той само чакаше повод да се нахвърли върху мен? И благодарение на теб, вече го има! Сега ще ме държи под око постоянно. При най-важната битка, когато се опитвам да си върна нашето! Знаеш ли какво означава това?!
Нева го гледа с престорена вина, но в очите ѝ проблясва задоволство.
– Не можех да го предвидя. Съжалявам.
– Трябваше да помислиш, Нева! – крещи той. – След онези думи как си мислеше, че Орхун ще стои безучастен? Използва Хира срещу мен… благодарение на теб!
Джихангир се разхожда из стаята – гневен и побеснял.
– Не изглеждаш добре… – промълвява Нева с престорена загриженост. – Може би да не ходим на вечеря?
Джихангир се изправя гордо, не позволявайки да проличи слабостта му.
– Аз съм дъбре! – отсича той. – За разлика от теб, аз мисля за бъдещето. Не си въобразявай, че съм се повлиял от безсмисления гняв на Орхун. Ще отидем на вечеря! Животът ни ще продължи така, както винаги!
– Добре… – казва Нева.
– Но преди това имам среща. – Джихангир грабва телефона и набира номер.
Гласът на Толга се чува отсреща:
– Г-н Джихангир, здравейте. Как сте…
– Остави любезностите, Толга! – прекъсва го той. – Кога ще се събере Управителният съвет? Защо се бавите толкова?!
– Опитвам се да се свържа с всички членове поотделно, но някои още не са отговорили…
– Ако не могат да ти вдигнат телефона, иди на домовете им! Легни пред офисите им! Накарай ги да дойдат! Не ти плащам, за да ми търсиш оправдания, а за да свършиш работата! Ако не можеш, кажи веднага!
– Ще направя всичко възможно, господин Джихангир…
– Направи повече от възможното, Толга! Очаквам веднага добри новини! – изригва Джихангир и тръшва телефона.
Очите му горят от нетърпение. Хвърля бърз поглед към Нева.
– Хайде, тръгваме!
Двамата напускат стаята.
В кухнята на имението Халисе се суети край печката. Мирис на прясна супа изпълва въздуха. Влиза Хира замислена..
– Лека работа – поздравява Хира.
– Благодаря, дъще – отвръща Халисе с топла усмивка. – Сготвих супата, точно както поиска госпожа Афифе.
Тя повдига капака на тенджерата и ароматът се разнася. Хира вдишва, но се опитва да скрие емоцията си.
– Ухае прекрасно.
– Започва да става студено – казва Халисе. – Вътре съм сложила всичко най-полезно. Ще даде сили на всички. Ти за какво дойде, момиче?
– Исках да подготвя плодове за Али – обяснява Хира и посяга към ябълките.
– В хладилника има още плодове, по-разнообразни. Да ти извадя?
– Не, не. Първо ще нарежа тези.
Хира започва да бели ябълка. Но в мислите ѝ гръмва гласът на Орхун, думите му сякаш пронизват въздуха: „Ти се изправяш срещу мен, за да го защитаваш? Аз ти казвам да стоиш далеч от него, а ти какво правиш?“
Ръката на Хира трепва. Острието на ножа е на косъм да пореже кожата ѝ, но Халисе я спира навреме.
– Ще се порежеш, момиче! – предупреждава тя. После я поглежда внимателно. – Лицето ти е бяло като вар. Какво ти е?
– Нищо… добре съм – опитва се да се усмихне Хира.
– Не, не си. Но не искаш да кажеш.
Халисе взима ябълката и ножа от ръцете ѝ.
– Остави, аз ще приготвя чинията за Али. Ти излез в градината, поеми въздух. Ще ти се отрази добре.
Хира кимва послушно и бавно тръгва навън.
В тишината на своята стая Афифе седи с изправен гръб, когато по вратата се чука.
– Влез! – нарежда тя.
Влиза Шевкет и почтително се покланя.
– Добър вечер, госпожо. Обади се господин Орхун. Няма да дойде на вечеря.
Афифе присвива очи.
– Отново в холдинга, нали?
– Да, госпожо. Каза, че имал работа.
– Вчера направи същото – промълвява тя. – Сякаш умишлено избягва да се прибере.
– Не е съвсем обичайно – казва Шевкет внимателно. – Мисля, че отношенията му с госпожица Хира са обтегнати.
Афифе кимва бавно.
– Видях го, когато излизаше. Беше бесен. Разбра, че Хира и Джихангир са били доста близо в градината. Сигурна съм, сложил го е на място, показал му е границите. Затова и не се прибира.
Шевкет обаче се поколебава и добавя:
– До ушите ми стигна и друго, госпожо. Докато водели малкия на училище, колата им се развалила. Тъкмо тогава минал Джихангир и ги качил в своята. Може и за това Орхун да е разбрал.
Очите на Афифе проблясват.
– Продължавай. Какво още знаеш?
Шевкет се навежда, готов да разкаже всички подробности.
В стаята си, Хира се сепва, щом чува стъпки в коридора. Сърцето ѝ подскача, дали най-после е Орхун? Тя става бързо, но вратата се отваря и вътре влиза… Афифе. Студеният ѝ поглед пронизва въздуха.
– Госпожо Афифе… – прошепва Хира.
– Щом не излизаш от стаята, значи знаеш колко си виновна! – гласът на Афифе е като камшик.
Хира не намира думи.
– Първо мислех, че Орхун е научил само за детинските ви игри с Джихангир – продължава тя. – Но се оказва, че има и повече. И в колата му си се качила!
– Опитах да му обясня… – започва Хира.
Афифе вдига вежди с иронично учудване.
– Обяснила си на Орхун, а аз… аз явно не заслужавам обяснение, така ли?
– Не това исках да кажа. Разбрали сте ме грешно.
– Няма оправдание за глупостите ти! – отсича Афифе. – И Орхун очевидно мисли същото, щом и тази вечер не се е прибрал.
Хира замира.
– Каквото и да си направила, толкова си го ядосала, че дори не е сметнал за нужно да ти каже. И сега слушай внимателно: ако още веднъж разклатиш спокойствието на Орхун, ще намеря начин да разклатя твоето. Търпя те само заради него. Не ме изпитвай повече!
Афифе се обръща да излезе, но на прага се връща и с ледено спокойствие добавя:
– Дръж се като жена, достойна за Орхун!
Вратата се затваря, оставяйки Хира разтреперана. Тя се свлича на леглото и взима телефона. Опитва отново и отново да набере Орхун, десет пъти, без отговор.
– Отново не идваш… – прошепва тя със сълзи. – Не вдигаш, не връщаш обаждане.
Седнала в мрака, Хира е напълно съкрушена.
В коридора, Нева забелязва Афифе, която се прибира в стаята си. Устните на Нева се извиват в лукава усмивка.
– Тежка работа, скъпа ми братовчедке! – подхвърля тя.
Афифе я поглежда със студеното си високомерие.
– Да се справяш с невеста, която никога не си искала… – продължава Нева. – Ако поне малко ти допадаше, може би щеше да си заслужава. Но с тази? Всичките ти усилия са напразни.
Тя пристъпва още по-близо.
– Ако имаш нужда от мен, винаги можеш да разчиташ. Имали сме добри съюзи и преди. Може пак да имаме.
Афифе я прекъсва с ледено презрение.
– Нищо не е по-тежко от това да търпиш нежелани роднини. Справям се отлично сама. Не си губи времето да се тревожиш за мен!
Тя влиза в стаята си и затваря вратата. Нева остава в коридора, лицето ѝ помръква – гордостта ѝ е засегната.
В имението, в тъмната си стая, Хира е свита край прозореца. Погледът ѝ се плъзга към градината, търси всяка сянка, всяка следа от него. В мислите ѝ се връщат спомени…
Сякаш отново е в онези щастливи времена. Вижда как вратата се отваря, Орхун влиза и я заварва будна.
– Още ли не си легнала? – изненадва се той.
– Чаках те – отвръща Хира тихо, с поглед, който се изплъзва.
– Казах ти, че ще закъснея. Имам много работа в холдинга – оправдава се Орхун.
– Но не исках да заспя, преди да ти пожелая „лека нощ“.
Думите ѝ го омилостивяват. Усмивка се прокрадва по лицето му.
– Ако винаги ме посрещаш така… ще започна да закъснявам всеки ден.
– Не го прави – прошепва тя, с лека свенливост. – Ако закъсняваш, ще те виждам още по-малко.
Орхун се приближава.
– Аз ли бих издържал да те виждам по-малко? Не, Хира… Денем или нощем, когато се прибера, знам, че ти ще си тук. Ти си причината този дом да е дом за мен.
Хира е обляна от вълна на нежност. Сърцето ѝ трепери, когато тихо казва:
– Добре дошъл.
– Добре те заварих – отвръща той. И двамата тръгват към къщата, обгърнати от топлина.
Споменът изчезва като дим. Хира се връща в студената реалност на нощта. Празната стая я притиска. Очите ѝ се пълнят със сълзи.
– В края на пътя пак съм аз… – прошепва тя в тъмното. – Ела вече. Ела при мен…
В офиса на холдинга Орхун работи съсредоточено. На екрана на телефона му изгрява името На Хира. Погледът му се спира върху него. За миг сякаш ще вдигне… но решението му натежава и натиска бутона „заето“.
В имението, Хира стои с телефона до ухото. Надеждата ѝ отново се превръща в разочарование.
И в този момент в ума ѝ проблясва спомен. „Ако някога пак се опитам да не те слушам – настоявай, моля те.“ – беше ѝ казал Орхун една от онези вечери, когато вървяха заедно. „Разходките са хубави… особено с теб.“
Хира затваря очи и прошепва сама на себе си:
– В края на пътя пак съм аз… Ела си вече.
По-късно Хира тръгва да излиза, но гласът на Афифе я спира рязко.
– Накъде по това време?
– Да поправя някои неща – отвръща Хира.
Афифе пристъпва към нея, очите ѝ горят от укор.
– Ако не рушиш, няма да се налага да поправяш, но такъв умисъл явно не ти е даден.
– Ако няма друго, позволете ми да изляза – казва Хира възпитано.
– Само внимавай! – изрича Афифе със студен тон. – Още една твоя глупост и ще докараш Орхун до край.
– Този път няма да е така. Лека вечер – отвръща Хира и тръгва.
Афифе я изглежда с хладна омраза, докато тя изчезва в мрака.
Кенан и Нурша отиват заедно в един ресторант. Собствениците на заведението празнуват годишнината от сватбата си и затварят заведението след пристигането им. Малко по-късно пристигат още двама младежи, които искат да празнуват приемането си в университета. Те изпяват песен за двойката и по настояване на последните Кенан кани Нурша на танц.
В един момент, докато танцуват, Кенан пита Нурша дали осъзнава какво се случва между тях. В такъв момент Нурша очаква той да й каже нещо романтично, но Кенан й казва, че от началото на танца тя му стъпва по краката.