winless
Бахар иска да осигури бъдещето на децата си, а Тимур се опитва да върне невъзвратимото в „Преродена“
„Преродена“: Бахар се изправя пред най-трудното си изпитание – не само в здравословен, но и в морален план. Съзнанието, че може да не преживее предстоящата операция, я кара да действа спокойно, но решително. Тя не иска съжаление, не търси внимание. Иска само едно – децата ѝ да бъдат защитени. Моли адвоката си Айхан да ускори прехвърлянето на семейната къща на тяхно име. Всяко действие на Бахар е изпълнено с достойнство и нежна сила – сила, която често се крие зад тишината.
Серен и останалите специализанти усещат страха ѝ и правят всичко възможно да я разсеят – с песен, с присъствие, с любов. Същевременно Еврен настоява за спасение, а Тимур най-сетне е готов да помогне. Но прошката не се купува с орган, нито с песен под прозорец. Бахар избира да остане вярна на себе си – дори когато това може да ѝ струва живота.
„Преродена“: Последна воля преди операцията
В болничната стая Бахар прави тъжна, но решителна крачка. Моли Айхан да ускори процедурата по прехвърляне на къщата на децата ѝ. Знае, че операцията може да не мине добре. Страхува се, но не показва слабост. С усмивка, зад която стои огромна болка, тя иска само едно – децата ѝ да не останат без дом.
Специализантите носят светлина в болничната стая
Серен, Урас Азис, Умай и останалите специализанти решават да я изненадат. Влизат в стаята ѝ и започват да ѝ пеят. Гласовете им не са перфектни, но любовта в очите им е безгрешна. И макар Бахар да не знае какво ще ѝ донесе утрешният ден, този миг ѝ връща надеждата.
Еврен настоява, Бахар отказва
Еврен събира близките на Бахар в кабинета си. Казва им ясно – тя има нужда от чернодробна трансплантация, а Тимур е единственият подходящ донор, който могат да открият навреме. Тимур най-сетне се съгласява. Но Бахар отказва. Тя не иска спасението ѝ да дойде от човек, който ѝ е нанесъл толкова болка.
Невра и Тимур срещат стена
Невра се опитва да говори с Бахар насаме, но е късно. Доверието ѝ вече е изгубено. Бахар усеща, че действията ѝ са водени не от обич, а от желание да си върне къщата. Гюлджичек също не им вярва. Поставя ясни граници – Бахар трябва да бъде спокойна и далеч от тях.
Музика под прозореца
Вечерта преди тестовете, Бахар взема импулсивно решение – напуска болницата, за да бъде с децата си. Тя иска да ги прегърне, да им направи вечеря, да усети живота. Тимур, пиян и отчаян, не се отказва. Наема музикална група и запява под прозореца ѝ. Но думите му вече не стигат до сърцето ѝ.
Цитат, който вдъхновява:
„Някои прошки не се изговарят. Те просто не се случват.“