winless
„Преродена“ – когато унижението стига границата, а жените отвръщат със сила. Бахар чупи къщата на Ренгин с чук – Умай е ранена, Серен е бременна
В новия епизод на „Преродена“ напрежението се изостря на всички фронтове. Серен посещава майка си Ефсун и ѝ признава, че е дошла благодарение на Бахар. Моли я за подкрепа, защото вече не може сама. За да успокои семействата, тя урежда вечеря между родителите си и двойката Тимур и Бахар.
Когато вратата се отваря, изненадата е пълна – бащата на Серен се оказва Ръза, директорът на училището, където учат Умай и Парла. В следващия миг пристига и Ренгин, която съобщава, че вече е собственичка на къщата. Шокът за Бахар е двоен.
Преродена – изборът на дъщеря води до срив в цялото семейство. Умай е блъсната, а Серен признава, че чака дете
Умай признава пред Бахар, че Ренгин е платила първата вноска по имота и цял месец са живели на нейни разноски. Това изправя Бахар пред горчивата истина. Междувременно Ефсун и Ръза категорично отказват да приемат брака на Серен с Ураз – заради произхода му.
Серен обаче се изправя пред родителите си. Хваща ръката на Ураз и заявява, че вече е направила своя избор. Обявява пред всички, че е бременна. Вълнението е толкова силно, че Ръза припада. Тимур вика линейка. В болницата лекарите подозират исхемия и поставят стенд.
Преродена – когато една жена не мълчи повече Бахар отвръща с гняв – чупи дома си, за да защити децата си
Умай в лицето казва на Ренгин, че я ненавижда. Парла нахлува и ѝ нарежда да напусне дома ѝ. Напрежението прераства в сблъсък. Умай е блъсната от Ренгин и удря главата си във вратата.
Бахар разбира какво се е случило. Влиза, взима чук и започва да чупи къщата. Всяко разместване на мебелите е вик срещу унижението. Пред всички заявява на Ренгин: къщата може да е нейна, но още едно унижение към децата ѝ – и ще ѝ съсипе живота.
След бурята Бахар си тръгва с окървавена ръка. Еврен я превързва. Тя му разказва всичко – без маска, без спиране, без страх.
Цитат от епизода:
„Понякога най-ценното не е това, което наследяваш, а това, което си спомняш.“