winless
„Присъда“: Ългаз изчезва, а мракът заглушава всяка истина
„Присъда“: На повърхността – още един обикновен ден. Но зад ъгъла дебне безмълвна заплаха. Ългаз се приближава към автомобила си на паркинг, когато внезапен удар в тила го поваля в безсъзнание. В следващия миг тялото му е натоварено в бял микробус без прозорци – подвижна клетка, от която няма изход. Заедно с него изчезва и дървената кутия – ключовото доказателство, което може да разобличи Йелиз.
Когато Ългаз се съвзема, около него е само тъмнина и тишина. Затворен е в непознато помещение – гроб, без глас и без спасение.
„Присъда“: Мълчаливият палач и затвор без думи
Очите на Ългаз се отварят в студено и влажно помещение. Пред него стоят двама непознати мъже – единият стои в пълно мълчание, другият излъчва заплаха. Нито думи, нито обяснения – само погледи, които не оставят съмнение. Това не е разпит. Това е наказание, чийто изход е ясен – болка, страх и евентуално… край.
Планът на Осман се пропуква – и сърцето също
Докато един мъж се бори за живота си, друг е на път да отнеме живот. Осман подготвя смъртоносен капан, скрит в бутилка с подменено лекарство. Планът му е ясен – без свидетели, без вина. Но Мердан се усъмнява, а съвестта започва да говори.
Докато се крие в банята и очаква ефекта, Осман чува глас – гласът на Зюмрют, която говори по телефона с друг мъж. Нежно. Любовно. Чуждо. Истината го разтърсва. Планът рухва. Флаконът остава забравен – мълчаливо признание на разбито сърце.
Паника в системата – Ългаз не се появява
Часовете минават. Ългаз не се явява на ключов разпит, не вдига телефона, не отговаря на съобщения. Първа реагира Мерджан, а скоро и главният прокурор разпорежда спешно издирване. Записите от камерите разкриват последните му стъпки – до офиса на Октай. Оттам следите се губят. Но напрежението расте.
Всичко зависи от следващия ход
Животът на Ългаз виси на косъм. Времето изтича, а спасението зависи от тези, които отказват да се откажат. Истината е близо, но мракът не отстъпва лесно.