Сандокан – Епизод 4 (Ето какво ще видим)

Новият четвърти епизод на „Сандокан“ започва в Сингапур през 1838 година.

В една мрачна, шумна част на града се провеждат боеве със залози. Около импровизираната арена тълпата кипи, а гласът на водещия заглушава всичко наоколо.

– Настъпи моментът на главния бой на вечерта! Господа, залагайте!

Той сочи към единия ъгъл.

– Австралиецът!

След кратка пауза добавя:

– А сега посрещнете неговия противник… Варваринът!

Към арената се приближава Сандокан, придружен от мъж, който му напомня настойчиво, че тази вечер трябва да загуби. Сандокан се опитва да се подчини и нарочно допуска да бъде ударен, но противникът му преминава границата. С подигравателен тон той обижда майка му, наричайки я първата проститутка в Сингапур, и се заканва след смъртта му да отиде да я „утеши“.

Тези думи отключват яростта на Сандокан. Той забравя уговорката и пребива противника си пред крещящата публика.

Запознанството на Сандокан с Янеш

Веднага след боя Сандокан напуска арената, но е спрян от хората на загубилия. Мъжът го обвинява, че му е струвал скъпо, и вдига чук, готов да го удари, докато Сандокан е държан. В последния момент се появяват двама непознати – Янеш и Самбильонг. Те се намесват решително и спасяват Сандокан.

Янеш се представя спокойно като капитан Янеш де Гомера и с иронична усмивка пита дали да го нарича Варварина. Сандокан казва името си и се обръща да си тръгне, но Янеш го догонва.

Той му предлага да се присъедини към хората му, като обяснява, че събира „джентълмени на късмета“. Сандокан реагира с насмешка като пита, дали така вече наричат пиратите и отхвърля предложението, заявявайки, че не прилича на моряк. Янеш признава, че отдавна го наблюдава и че хора с неговите способности са рядкост.

Първоначално Сандокан отказва, но решението му се променя, когато разбира, че Янеш е добър и порядъчен човек. Той плаща на лекаря, който лекува майка му, която е болна от туберкулоза. Това е жест, който не може да бъде пренебрегнат, и Сандокан приема предложението.

Става ясно и че Самбильонг е близък приятел на Янеш. Той е ням, но присъствието му е силно –верен и готов да се притече на помощ на приятелите си без колебание.

След три години

Действието се развива на пиратския кораб. Янеш пита Сандокан дали е уверен, че ще получат откуп за момичето.

– Да си играем на котки и мишки с такива като Брук е доста рисковано – отвръща Янеш.

– Ще намерим начин – уверен е Сандокан. – Тук ние сме котката, а Сингапур е нашият дом!

В същото време Брук и сержант Мъри също са в Сингапур. Те отиват при шефа на сингапурската полиция и заявяват, че дъщерята на английския консул е отвлечена и животът ѝ е в опасност, затова трябва час по-скоро да бъде открита.

– Не ме учете как да си вършим работата – сопва се мъжът.

Сержант Мъри забелязва, че Брук е на крачка да избухне, и го подканя да си тръгват.

След като двамата излизат, сингапурският шеф на полицията казва на свой подчинен да съобщи на някого, че току-що са си тръгнали.

– Свиквайте, Брук! Това е Сингапур и тук няма закони – казва сержант Мъри. – Тук сме безсилни. Пиратите ни изпревариха и вече са се скрили. Трябва да чакаме.

– Какво? – изненадан е Брук.

– Когато се появят за откупа…

По-късно Сандокан предава на Брук бележка със сумата за откупа за лейди Мариана, която той трябва да предаде на баща ѝ.

Майката на Сандокан

Майката на Сандокан се притеснява за сина си заради историята със заложницата и не иска да рискува живота си по този начин.

– Скоро ще станем богати и аз ще те измъкна оттук – казва той.

– И къде ще отидем? – пита майка му.

– Например в Америка. Там има добри лекари, чист въздух и никой няма да ни търси.

Сами е притеснена за Мариана, защото нищо не е хапнала от два дни.

– Тя по-скоро ще умре, но няма да склони глава – уверена е Сами.

– Това не е мой проблем – отвръща Сандокан.

Майката на Сандокан също е притеснена за Мариана. Тя ѝ носи храна и ѝ разказва колко добър е синът ѝ. Споделя как още от петнадесетгодишна са я заставили да обслужва мъжете и че най-лоши са били англичаните. Преди години Сандокан купил бордея и изхвърлил на улицата всички, които са ги тормозили.

– Ние повече не сме робини и можем да живеем достойно – казва със сълзи на очи майката на Сандокан.

Тя също ѝ съобщава, че синът ѝ е говорил с Брук и че скоро ще бъде свободна. Мариана се нахвърля на храната, оставена ѝ от майката на Сандокан.

Янеш и майката на Сандокан крият тайна, която се разкрива едва в края на епизода.

Майката на Сандокан кани Мариана вечерта да отпразнуват заедно Лунната нова година. Момичетата, живеещи в къщата, помагат на Мариана да се приготви.

Лунната нова година, която променя всичко

Вечерта всички са пленени от красотата на лейди Мариана, включително и Сандокан.

– Не изглеждаш зле – казва Сандокан. – Може би трябва да вдигна откупа?!

– Ти си истински негодник – отвръща Мариана.

– Хайде, днес да забравим за оръжията – предлага Сандокан. – А вдругиден няма и да ме видите.

Мариана, ядосана, го подминава.

По-късно Мариана и Сандокан танцуват.

В същото време Брук и сержант Мъри събират хората си, за да предадат откупа. Брук обаче има други намерения – иска да хване пиратите, след като освободят Мариана.

– Капитан, сега не е моментът да си играем с дявола – предупреждава го сержантът.

– Аз се занимавам с това от раждането си и нито веднъж не съм губил – отвръща Брук.

В същото това време Сандокан и Мариана танцуват, а след като приключват с танца, небето се озарява от фойерверки. Някой се провиква, че откупът скоро ще бъде тук. Мариана пита какво става, а Сандокан ѝ отговаря, че фойерверките са сигнал, че баща ѝ се е съгласил да плати откупа и тя скоро ще се прибере у дома.

Брук и сержант Мъри, заедно с хората си, предават откупа.

– Къде е Мариана? – пита Брук.

Янеш му отговаря, че ще го заведе при нея, но без оръжие. Брук се съгласява.

Капанът на султана

В момента, в който Брук си тръгва с Мариана, се намесват хората на султана и започват да стрелят по всички.

– Скрийте се! – крещи Сандокан.

– Това ваши хора ли са? – пита Мариана.

– Не, това е капан – отговаря Брук, който се опитва да я предпази, но ранен пада на земята.

– Сандокан… – крещи Мариана.

В този момент майката на Сандокан пада ранена. Сандокан я подава на Янеш, който я поема на ръце и я оставя настрани от битката.

Янеш казва на Сандокан, че някой е платил повече от тях на полицията и че Сингапур вече не е безопасно място за тях. Сандокан взема майка си на ръце и заедно с Мариана и всички останали се качват на кораба.

Истината

Мариана отчаяно се опитва да спаси майка му, но погледът на жената е вече далечен.

– Това е безполезно – прошепва тя. – Моля те… извикай сина ми!

Сандокан се появява мигновено. Жената събира последните си сили и започва да говори, сякаш всяка дума ѝ струва живот. Разказва му как чичо ѝ го е донесъл от брега – малко дете, на около четири–пет години, в шок, без спомен как е попаднало там.

– Мамо… какво говориш? – гласът му трепери.

– Ти не си мой син – признава тя. – Прости ми… Обичах те повече от всичко. Ти беше най-хубавият подарък, който животът ми даде.

Ръката ѝ бавно се плъзва към шията. Тя сваля амулета и го поставя в дланта му – единственият знак за миналото му.

– Това беше на теб… когато те намериха…

Сандокан остава без дъх.

– Кой съм аз? – прошепва той, притискайки амулета. – Мамо… мамо…

Отговор няма.

Сандокан подава амулета на Сами. Тя го стиска, поглежда го право в очите и тихо казва:

– Ти си един от нас.

Камерата се задържа върху лицето на Сандокан – разкъсан между загубата и истината.

Източник: PoTv.bg