Шербет от боровинки – Епизод 121 (Ето какво ще видим)

Семейство Юнал отиват на вечеря в дома на Ертул. Абдула и Пембе научават нещо за Нурсема, което много ги разстройва и ядосва. Разберете какво ще се случи в еп.121 на турския сериал „Шербет от боровинки“.

Какво се случва в еп.121 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате всеки делничен ден по Diema Family от 22:00 ч.

Нилай се чувства много виновна пред Мустафа заради лъжата, която е казала, за да накара Алев да проговори, и за да го умилостиви му прави изненада.

Пристигането на приятелка на Умут на гости в дома на Умут и Нурсема и реакцията на Пембе, когато я вижда, ще доведе до нов проблем между Нурсема и Умут.

Семейство Юнал отиват на вечеря в дома на Ертул. Абдула и Пембе научават нещо за Нурсема, което много ги разстроива и ядосва.

Болестта на Йомер напредва бързо. Околните, начело с Къвълджъм, започват да забелязват, че нещо не е наред.

Нилай отива в компанията при Йомер, за да го помоли да ѝ даде пари, за да поръча билборд за Мустафа, за да може той да ѝ прости.

– Какво се е случило, Нилай? – пита Йомер

– Всичко се обърка след онези събития. Мустафа ми се разсърди жестоко. Всички го нападнаха заради мен. А аз… аз искам да направя нещо хубаво, нещо красиво, с което да му се извиня. Но е скъпо…

– Какво е това „нещо красиво“?

– Искам да поръчам билборд. Да го видят всички. Да разберат колко много го обичам.

– Билборд? – Йомер е изненадан. – Не че е лошо… просто необичайно. Никога не съм чувал някой да прави такова нещо.

– Но ти си човек на любовта, чичо. Само ти можеш да ме разбереш. Мустафа ще се зарадва. Никой друг не мисли за него така. Искам той да го види… да знае.

– Знам, Нилай. В този свят няма човек, който да мисли повече за Мустафа от теб. Ще ти помогна. Ще направя каквото мога.

– Благодаря ти, чичо. Малко е скъпо… сто хиляди лири. Но ти давам дума – щом се роди Абдула Младши и ми подарят злато, ще ти върна парите веднага!

– Добре. Ще го уредим. Ще ми ги върнеш тогава.

– Как така ще ти върна? Да не искаш злато от мен? – изненадана е Нилай.

– Какво говориш, дъще? Та нали сме семейство. Никакви пари между нас. Стига ми, че го правиш от сърце.

– Наистина ли? О, чичо… Бог да те благослови. Ти си закрилник на влюбените, приятел на добрите, враг на лошите! Нека Бог ти даде всичко, за което мечтаеш! – благославя го щастлива Нилай.

– Хайде, хайде, не се вълнувай толкова. Ще ти преведа парите още днес.

Действието се пренася в дома на Умут и Нурсема. Умут е ядосан, че Пембе се е намесила и неговата състудентка си е тръгнала.

– Не разбирам как е възможно майка ти да се бърка в нашите работи! – гневен е Умут.

– Това не е така, тя просто си каза мнението. Аз също се ядосах – отговаря Нурсема.

–Тя има ли право да гони гостите ни, Нурсема?

– Не я изгони, не така…

– По-лошо от това да я изгони!

– Разбирам, че се дразниш, и аз се ядосах. Скарах се с нея.

– Колко жалко! – казва Умут и сяда с гръб към Нурсема.

Нурсема се доближава до Умут.

– Умут, не знам какво става с теб! Опитвам се да ти обясня нещо, а ти не ми даваш и дума да кажа! Казах ти вече – догоних веднага Синем, извиних ѝ се, казах ѝ да се върне. Какво още трябва да направя?

Умут се обръща към Нурсема.

– Успокои се Нурсема! Не упреквам теб! Виждаш ли? Когато сме сами, всичко е наред. Но щом семейството ти се намеси, винаги става проблем.

– Знам. Опитвам се да се справя. Моля те, не ми се карай – казва Нурсема.

– Не ти се карам, просто искам и аз да се изкажа. Постигаме баланс, но все някой идва и го разваля.

– Напуснах работата, която обичам, само защото те притесняваше. Сега седя без работа в офиса на баща ти.

– Как без работа? – изненадан е Нурсема.

– Не ми дават задачи!

– Чакай малко… защо тогава татко те взе на работа?

– За да не ходя по барове. Искат да стана човек като тях. Толкова ли е трудно да се разбере? – отвръща гневен Умут.

– Ще говоря с баща си…

– Не! Нито дума няма да кажеш!

– Умут… това много ме натъжава.

– Хайде, да приключим тази тема. Не искам да говорим за това повече. – отвръща Умут. А, да, довечера има събиране в Ертул!

Настъпва мълчание.

–Отивам в банята! – съобщава Умут и докато се отдалечава си мърмори – Направиха играчка от мен!

Действието прескача във вечерта, в дома на Ертул, където е пристигнало цялото семейство Юнал, дори малката Джемре е с тях.

Мъжете са се събрали в единия край на стаята, а жените в другия.

–Когато съпругата ми почина Михри беше много малка. Тя е моето съкровище! – казва с гордост Ертул.

– Ти си наистина всеотдаен баща, Ертул. След загубата на жена си, си можел да се ожениш повторно, да създадеш друго семейство, да имаш още деца… – казва Йомер.

– Никога не ми е минавало през ума. Струваше ми се, че ако го направя, ще е несправедливо спрямо дъщеря ми – отвръща Ертул.

– Но да живееш сам не е лесно! А и Михри е разбиращо момиче. Не би допуснала баща ѝ да остарява сам – казва Йомер.

– Всъщност… никога не сме говорили за това с нея – признава Ертул.

– За нас, родителите, понякога е трудно да общуваме с децата си. Особено ако са момичета. Някак си сме дистанцирани – смята Йомер.

– Така сме възпитани – добавя Ертул.

– А ти ми разказа за една жена от Германия беше казал, че има някой в сърцето ти… Какво стана? – интересува се Йомер.

– Затворих тази глава, Йомер.

– Жалко…

– Явно така е било писано. – отвръща Ертул.

Действието прескача. Всички са седнали на масата и вечерят.

– Г-жо Къвълджъм, сте започнали сте да водите ново предаване по телевизията, Йомер ми каза – поддържа разговора на маста Ертул.

– Да, ново е, много съм развълнувана. Първият епизод вече е заснет – отвръща Къвълджъм.

– Успех ви пожелавам!

– Благодаря ви! Ако се приеме добре, ще се радвам да ви поканя като гост.

– Г-н Ертул може би няма да се съгласи – предполага Пембе.

– Напротив, защо да не участвам? Особено ако ще е полезно за младите – отговаря Ертул.

–Мама не може да живее без работа – казва Чимен.

– Така е, не мога без работа – потвърждава Къвълджъм.

– Най-трудолюбивият човек, когото съм виждала – добавя Дога.

–Аз също бих искала да работя – казва Михри.

–Сега е най-подходящото време, Михри! Може да започнеш да работиш, когато поискаш! – отвръща Къвълджъм.

–Можеш да работиш с баща си – добавя Йомер.

–Само трябва да поискаш, дъще! – казва с усмивка Ертул.

–Първо създай семейство, а след това роди и си гледай детето! – казва Нилай.

–Ако има нужда да работи, да! – взема думата Абдула. – Но мястото на жената е вкъщи! Тя има други задължения.

–Да, аз съм съгласен! Жената трябва да бъде вкъщи! – казва Мустафа.

–Аз уважавам г-жа Къвълджъм! – казва Фатих. – Тя е работила цял живот! Но мъжът трябва сам да издържа жена си!

– Не всеки е роден с късмет – отвръща Умут.

– Но на теб ти провървя, все пак си женен за сестра ми – казва Фатих.

–Да на всички сме късметлии! – отвръща Нурсема.

Умут, който му омръзва от натякването от страна на семейството на съпругата си, разкрива, че Нурсема работи като секретарка в агенция за недвижими имоти. Семейството ѝ е шокирано.

–О, като прислужница! – възкликва Нилай. – Секретарките носят кафе!

– Нилай, млъкни! – поглежда с укор Мустафа.

– Поздравявам те, Нурсема! – казва Къвълджъм.

– И аз така мисля. Всеки има право да прави каквото иска. Да работиш като секретарка няма нищо срамно, Нилай! – казва Дога.

– За теб може и да е така, Дога – отвръща Нилай.

–Дъще, защо не ни каза? – пита Абдула.

– И ти си спокоен? – пита Фатих.

– А защо да не съм?! – отвръща Умут.

–Нурсема, можа сама да решава! – намесва се Йомер. –Не я притискайте!

–Нурсема е много умна и успешна жена! – казва Ертул. –Тя може да работи в различни сфери!

–Точно така! – отвръща Умут. –И аз много се гордея със съпругата си!

Нурсема се ядосва на Умут, защото не е искала те да разберат, тъй като е знаела как ще реагират.

Умут вече не може да търпи правилата на родителите на Нурсема и ѝ казва, че е време да си живеят живота така, както те двамата искат.

Същата вечер Чимен се сприятелява с Михри, която съжалява, защото е от консервативно семейство и няма социален живот. Чимен я кани да излезе с нея и Метехан. Михри веднага се съгласява.