Шербет от боровинки – Епизод 122 (Ето какво ще видим)

Йомер не иска Къвълджъм да го гледа как умира и ѝ казва, че иска да се разделят, защото се е влюбил в друга. Фатих създава романтична атмосфера у дома и, когато Дога пристига, ѝ предлага брак. Как ще отговори Дога? Разберете какво ще се случи в еп.122 на турския сериал „Шербет от боровинки“.

Какво се случва в еп.122 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате всеки делничен ден по Diema Family от 22:00 ч.

Дога посещава майка си на снимачната площадка и се сприятелява с режисьора. Младият мъж харесва Дога и я кани на кафе.

Йомер не иска Къвълджъм да го гледа как умира и ѝ казва, че иска да се разделят, защото се е влюбил в друга. Надява се, че тя ще го намрази и така ще страда по-малко, когато той умре.

Фатих създава романтична атмосфера у дома и, когато Дога пристига, ѝ предлага брак.

Дога, която се опитва с всички сили да нарани Фатих, първо се сблъсква с безкрайния му гняв, а след това получава неочаквана реакция, която отново я поставя в безизходица. Междувременно Фатих не стои със скръстени ръце и решава сам да открие истината.

В офиса на Алев пристига Нилай.

– Здравей. Дойдох да изненадам мъжа си. Реших и теб да видя – казва с престорена усмивка Нилай.

– Аха… По-скоро си дошла за нова интрига. Знаеш ли какво, Нилай? Стига си си измисляла! – избухва Алев, гласът ѝ трепери от напрежение.

– Аз?! Аз ли си измислям? Просто казах какво мисля. Но явно в теб се е натрупало толкова много, че сама се издаде, без дори да се усетиш.

– Болна ли си? Какво искаш от мен? Очевидно скучаеш – отвръща Алев.

– Алев, не съм глупачка. Знам, че си хвърлила око на татко Абдула, но това няма да стане, няма да го позволя! – заявява Нилай.

– Ти си луда! Бременна си, но ще те ударя, ей! Махай се от тук! – нервите на Алев са на ръба.

– Уплаши се, нали? Затова така се паникьосваш. Откажи се още сега! Нямаш никакъв шанс! – отвръща Нилай и гордо излиза от офиса.

Вратата се затръшва. Алев ядосана прецежда през зъби:

– Луда жена… Нахалница. Все мен напада!

Алев се обажда на Умут.

– Ало? На ръба съм да полудея! Нилай дойде. Отново намекна, че имам роман с Апо и наговори какви ли не глупости!

– Какво? Нилай няма да те остави на мира така лесно – казва Умут с напрегнат глас.

– Умут, недей да ме плашиш! Подкрепи ме, моля те!

– Добре! Подкрепям те, разбира се. Но трябва веднъж завинаги да приключиш с тази история с Апо. Не виждам друг изход – отговаря Умут сериозно. – Ако Нилай наистина е надушила нещо, ще се разчуе навсякъде. Пембе вече подозира. А ако истината излезе наяве – край. Тази лъжа за развода на Апо и Пембе е с цел да те тества, а ти се хвана… Можеш ли да си представиш какво ще направи, ако разбере истината?

– Не, аз няма да се доближавам до нито една от тях! Ще взема работата в телевизията, ще виждам Рюзгяр по-често и Нилай най-после ще млъкне!

В същото време Дога посещава майка си на снимачната площадка и се запознава с режисьора. Младият мъж харесва Дога и я кани на кафе.

Действието се пренася в телевизионното студио.

– Ето, почти приключихме с предаването. Край. Това е – истинска звезда си – казва Рюзгяр.

– Много ли беше хубаво? – пита Къвълджъм, а очите ѝ светят от вълнение.

– Прекрасна беше, мамо. Изглеждаше невероятно – отвръща нежно Дога и я прегръща.

– Благодаря ти, съкровище – прошепва Къвълджъм, видимо развълнувана от признанието.

Настрани от тях Рюзгяр си говори с Хакан.

– Май Дога ти хареса, а? – пита Рюзгяр.

– Не просто ми хареса… направо се влюбих в нея – признава Хакан.

– Само внимавай да не се влюбиш прекалено. Има малко дете… и мъж, който е безкрайно ревнив – предупреждава го Рюзгяр.

– Знам. Дога ми каза – отвръща Хакан.

В този момент в студиото влиза Йомер и поздравява Къвълджъм. Той ѝ предлага да си тръгват.

– Добре, само да си взема нещата – отговаря Къвълджъм.

– Йомер, радвам се да те видя! – приближава се към него Рюзгяр с протегната ръка. – Как си?

– Добре. А ти? – отвръща Йомер и кимва леко.

– Благодаря. Запознахте ли се с Хакан? Ела насам, Хакан! – провиква се Рюзгяр, извиквайки младия режисьор.

– Приятно ми е – казва Хакан и кимва леко. – Аз съм режисьорът. Предлагам да вечеряме заедно.

В този момент към тях се приближава Къвълджъм.

– Ние няма да можем, Йомер е уморен, а и аз имам ангажименти… Но Дога, ако искаш, ти можеш да отидеш – предлага ѝ тя.

– Не знам… – колебае се Дога за миг. –Добре! Ще дойда!

Междувременно, в техния дом, Фатих подготвя изненада за Дога. В стаята им създава романтична атмосфера – приглушена светлина, ароматни свещи, свежи цветя. Всичко е подготвено до най-малкия детайл

Действието прескача. Йомер и Къвълджъм седят на пейка край брега на морето. Къврълджъм го наблюдава внимателно – усеща, че нещо не е наред. Йомер е разсеян, притихнал, погледът му е замъглен.

– Йомер, добре ли си?

Той не отговаря веднага. Поглежда я с онзи поглед, който казва повече от всякакви думи.

– Трябва да поговорим! – казва замислен Йомер.

– Любов моя, можехме да говорим и у дома. Защо реши точно тук?

– Вкъщи не може!

– Йомер, започвам да се страхувам. Какво става? – пита настоятелно Къвълджъм.

В този момент мислите на Йомер го отвеждат назад – към всички онези спомени, които споделя с нея. Усмивките, прегръдките, топлите вечери, обещанията. Спомня си как ѝ прошепва: „Винаги ще бъда до теб. Каквото и да стане. До края на дните си.“

Поема си дълбоко въздух. Поглежда към морето, после към нея. И тогава го изрича:

– Къвълджъм… Искам да се разделим. Влюбих се в друга.

Тишината пада като камък между тях. Къвълджъм онемява. Очите ѝ се разширяват от шок, а дъхът ѝ се къса. За миг всичко около нея притихва – вълните, вятърът, дори времето сякаш спира.

Действието се пренася в дома на Юнал. Дога се прибира и отваря вратата на стаята. Застива на прага, изненадана от романтичната обстановка – приглушена светлина, ароматни свещи, розови листенца по леглото…

– Фатих! Какво е това? – пита тя с глас, в който се преплитат недоумение и вълнение.

– Скъпа! – казва Фатих с трепет в гласа.

Дога пристъпва навътре и затваря вратата зад гърба си.

– Какво означава всичко това? – пита тя, докато с очи обхожда всяко кътче на преобразената стая.

– Ще направя всичко, за да се върнеш! – признава открито Фатих. – Много те обичам, Дога.

Той се навежда към леглото, взема елегантна кутия и я отваря пред нея. Дога вижда пред себе си красиво колие.

– Това за мен ли е? – пита изненадана.

– Даже е малко за теб! Приеми го, моля те. Нека започнем отначало. Да забравим всичко – аз, ти и дъщеря ни. Да бъдем отново заедно, щастливи – заявява Фатих с решителност.

След това оставя кутията настрани, бръква в джоба на сакото си и изважда малка кутийка. Коленичи пред нея.

– Ще се омъжиш ли за мен?

Дога застива. Сърцето ѝ блъска в гърдите, сякаш ще изскочи.

– Не знам какво да кажа, Фатих.

– Дай ми още един шанс. Приеми ме такъв, какъвто съм – с всичките ми грешки. Моля те – очите му се пълнят с влага.

Дога се усмихва тъжно. В погледа ѝ има не само обич, но и болка.

– Ще го направя. Разбира се, че ще го направя. Но само ако и ти приемеш мен – с моите грешки.

– Какви грешки имаш ти? – изненадан е Фатих.

– Срещнах някого, Фатих. Днес бях при него.

– Какво? – гласът му пресъхва. Цялото му лице пребледнява.

– Преспах с него – казва Дога спокойно, почти хладно.

Фатих онемява. Очите му се впиват в нея, сякаш не може да я познае.

– Какво говориш, Дога?

– Ние не сме женени, Фатих. Разделени сме. А ти… ти беше с друга, когато още бяхме женени – припомня му тя със спокоен, но твърд тон.

– Не… не, не… Ти не можеш. Не и ти! – Фатих започва да диша тежко. Не може да приеме чутото.

– Защото съм жена ли? Само мъжете ли имат право? – пита тя с тих, но режещ глас.

– Престани! Не искам да го чувам. Ще полудея! С кого беше? Кажи ми с кого! – крещи той, вече на ръба.

– Какво значение има?

– Има значение! Кажи ми! Кой е той?! – крещи Фатих, напълно изгубил контрол.

– Няма да ти кажа. Това не те засяга. Сърцето ми трепна. Развълнувах се – отвръща Дога с хладна увереност.

– Какво?! – Фатих е вцепенен, сякаш някой е изтръгнал въздуха от дробовете му.

– Както ти сам каза някога – допуснах моментна грешка – прошепва тя, като хапе устна, за да скрие трепета в гласа си.

– Дога… кой е той?! – крещи Фатих отново и в пристъп на ярост размахва юмрук пред лицето ѝ. Тя стои неподвижна, без да трепне. В следващия миг той обръща рязко ръката си и с всички сили удря с юмрук огледалото на стената. Стъклото се пръска, кръв се стича по ръката му. Без да каже и дума повече, Фатих излиза от стаята с трясък.

Дога остава сама. Вдишва дълбоко. Поглежда към кутията с пръстена, после към счупеното огледало. На устните ѝ се появява лека, мрачна усмивка – смес от удовлетворение, тъга и отчаяна решимост.

Фатих слиза по стълбите с бързи, нервни крачки. В хола Пембе и Абдула чуват трясъка, който идва от стаята му. Изправят се уплашени, тревогата личи в очите им.

– Синко, какво стана? – пита Пембе, притискайки ръце към гърдите си.

– Нищо, мамо – отвръща Фатих, опитвайки се да изглежда спокоен, но гласът му трепери.

– А ръката ти? Какво е станало с нея? – намесва се Абдула, с поглед вперен в окървавените му пръсти.

– Ударих се… Просто се ударих. Няма нищо – промърморва Фатих, без да ги поглежда в очите.

– Къде си се ударил? Кажи ми, синко? – настоява Пембе..

– Татко, моля ви… Просто искам да изляза, да подишам малко. Не ме следвайте, имам нужда да остана сам! – гласът на Фатих звучи едновременно отчаян и гневен.

Той излиза. Вратата се хлопва след него. Пембе се обръща към съпруга си с поглед, пълен с възмущение.

– Г-н Абдула, направи нещо!

– Какво да направя, жена?! – отвръща той безпомощно.

– Нервите му не издържат! Виж го какъв е… – казва Пембе и решително тръгва нагоре по стълбите. – Ще говоря с Дога!

– Жено, спри! Недей да наливаш масло в огъня – възразява Абдула, този път по-строго.

– Не виждаш ли в какво състояние е момчето?! Трябва да разберем какво се е случило там горе! – настоява Пембе, но спира за миг, колебаейки се.

– Добре, после ще питаш. Първо нека всички се успокоят! – добавя Абдула с уморен глас.

– Вие наистина съсипахте живота ми! – извиква Пембе с насълзени очи и се качва в стаята си, тръшвайки вратата след себе си.

Действието се пренася при Фатих, който не е на себе си, и кара безцелно из града.

– Дога… Как можа да ми го причиниш това? Как можа?! – крещи той в колата, стиснал волана до болка. – Господи, запази разума ми… Моля Те, Господи, не ми отнемай разсъдъка… Дога! Как можа?! Как можааа!? Ще полудея… ще полудея…

Фатих се обажда на Йомер.

– Кажи, Фатих! – чува се гласът на Йомер отсреща.

– Чичо…

– Какво има? Добре ли си?

– Много съм зле, чичо… Много съм зле! – избухва Фатих, гласът му се разкъсва от болка.

– Къде си? – пита Йомер, вече сериозно разтревожен.

– Бродя безцелно. Без посока – отговаря Фатих.

– Ела у нас. Веднага. Сам съм, вкъщи съм. Няма никой. Ела.

– Не мога… не искам да виждам г-жа Къвалджъм. Не и сега.

– Казах ти – сам съм. Тя не е тук. Ела, побързай.

– Добре… идвам.

Въпреки категоричната забрана на Абдула, Пембе не се сдържа и влиза в стаята при Дога.

– Дъще, какво се случи? – пита я с тревога в гласа.

– Фатих се ядоса – отговаря спокойно Дога, без да вдига поглед.

– Това го разбрахме. Но защо се ядоса толкова?

– Не знам, мамо… наистина не знам!

– Ох, Дога… недей, моля те… не го ядосвай повече. Заради теб е извън кожата си, направо не е на себе си! Дори себе си не е пожалил – ръката му беше цялата в кръв. Не ти ли е жал?

– А откъде знаете, че аз съм виновна? Може би той е направил нещо…

– Какво искаш да кажеш? Да не е луд да се нарани сам, без никаква причина? – пита Пембе, вече на ръба.

– Може би наистина е луд – отвръща Дога, хладно, почти без емоция.

В този момент отвън се чува гласът на Абдула, който викà Пембе с настойчив тон.

Преди да излезе, тя поглежда още веднъж към Дога и казва с недоволство:

– Кажи на Хаят утре да оправи тук. И внимавай… да не се порежеш и ти…

– Аха… – промърморва Дога, без да промени изражението си.

Навън, в коридора, Абдула я посреща с напрегнат поглед и отново ѝ напомня:

– Казах ти – не се меси. Остави ги!

В същото това време Къвълджъм се прибира съсипана вкъщи. В ума ѝ отново се върти последният разговор с Йомер. Всяка дума отеква в съзнанието ѝ като удар.

Действието се връща назад.

– Къвълджъм… Искам да се разделим – казва Йомер, без да я гледа.

– Моля? – изненадата в гласа ѝ се превръща в тревога.

– Влюбих се… в друга – казва той, а очите му избягват нейните.

– Това… това шега ли е?

– Не.

– Какво значи „влюбих се“?! Как така? Нали уж много ме обичаше?

– По време на едно пътуване… срещнах някого – обяснява Йомер, мъчейки се да запази спокойствие. – Не искам да те лъжа.

Къвълджъм го гледа невярващо. Болката я пронизва.

– И за да не ме излъжеш, реши направо да ме зарежеш? Много благородно от твоя страна. Благодаря ти! А аз се чудех защо напоследък си толкова странен… Мислех, че нещо не е наред с теб, че си притеснен, че страдаш. Грижех се за теб, за да се почувстваш добре!

– Много съжалявам – казва тихо Йомер, борещ се със себе си.

– Толкова си внимателен! И аз съжалявам, Йомер – че ти повярвах, че те обикнах, че ти се доверих. За всичко това съжалявам!

Къвълджъм грабва чантата и сакото си, а сълзите вече се стичат по бузите ѝ. Тръгва си, без да се обърне назад. Йомер стои сам, със сълзи в очите, и я гледа как си отива.

Действието се връща в настоящето.

Къвълджъм влиза в хола, трепереща от болка. С треперещи пръсти сваля годежния си пръстен и халката и ги хвърля на пода с гняв и отчаяние. Започва да плаче неудържимо.

В този момент в стаята влиза Сьонмез.

– Къвълджъм?!

– Мамо? Не си легнала? – пита тя, опитвайки се да изтрие сълзите си.

– Притесних се за теб. Закъсня… А и Йомер още го няма – казва Сьонмез, изпълнена с тревога.

– Имах работа… – отвръща тихо Къвълджъм.

– Плачеш ли? Какво се е случило? Нещо лошо ли? – пита майка ѝ, като сяда до нея.

– Разделихме се… с Йомер. Или по-точно – той ме остави.

– Какво?! Какво говориш, момиче? Тази сутрин излезе оттук усмихнат. Как така?! – Сьонмез е в шок.

– Той се е влюбил… Сам ми го каза. Не искал да ми изневерява…

– Той побъркал ли се е?! – възкликва възрастната жена. – Как така се е влюбил? В кого?

– Нима това има значение? Важното е как постъпи с мен! Но ти… ти го усещаше. Знаеше, че така ще стане. Хайде, кажи го, не го дръж в себе си!

– Къвълджъм, аз искам само едно – ти да си щастлива! Шокирана съм от това, което ми казваш! Не очаквах такова нещо от Йомер!

–Повярвай ми и аз не го очаквах! Мислех си, че ако се разделим, то това ще е заради различните ни възгледи, но това не съм очаквала!

– Какво?! Искаш да кажеш, че Йомер сам ти е признал, че се е влюбил в друга жена? – гласът на Сьонмез става подозрителен.

– Да и го казва много спокойно – отговаря Къвълджъм.

– Не, не мога да повярвам! Това не е възможно! Та той си събра багажа и дойде при теб… Кога е успял да се влюби?! Той те носеше на ръце!

–Значи се е уморил!

Сьонмез отказва да повярва, че Йомер се е влюбил в друга жена и прегръща дъщеря си.

Действието се пренася в къщата на Йомер. Фатих споделя какво се е случило между него и Дога – как тя му е казала, че е била с друг, как го е гледала право в очите, без да трепне.

Йомер го прекъсва:

– Не вярвай на това, което чу. Дога не е такъв човек. Тя ти е казала всичко това, за да те нарани. За да усетиш болката, която е преживяла тя. Не го казвам, за да я защитя, а защото я познавам.

– И все пак трябва да съм сигурен – казва Фатих. – Не мога да живея с тази мисъл.

– Вярвай ми – казва Йомер. – Тя лъже. Не се прибирай вкъщи тази нощ. Остани тук.

– А къде е г-жа Къвълджъм? – пита Фатих.

– Фатих, аз и Къвълджъм се разделихме – казва той, а гласът ме трепери.

– Как така? – изненадва се Фатих. –Дога нищо не ми каза!

– Тя сигурно не знае! Едва два преди няколко часа решихме, че не може повече да сме заедно. Не е заради вас! – казва Йомер.

– Всичко ще се оправи – отвръща Фатих.

– Не. Всичко приключи. Моля те, не казвай на никого. Сам ще кажа на брат ми. А сега – съблечи сакото, отпусни се малко.

Действието прескача на сутринта и се пренася в къщата на Юнал. Фатих влиза в спалнята, където Дога оправя леглото. Тя се обръща изненадано към него.

– Фатих? Как е ръката ти? – пита Дога.

– Не я усещам – отвръща той, сдържайки емоцията си. Приближава се, изважда кутийката с пръстена и коленичи пред нея.

– Какво правиш? – шепти Дога, изненадана от жеста му.

– Продължавам оттам, където спрях! – казва Фатих, гледайки я право в очите.

– Явно си забравил какво ти казах – отвръща Дога.

– За съжаление, не съм забравил. Не съм спрял да мисля нито за миг. Но те обичам толкова много, че съм готов да приема всичко. Аз ще простя на теб, а ти – на мен! Така ще сме квит. Нека оставим миналото зад гърба си!

Фатих се изправя, взема пръстена от кутийката и го поставя на ръката ѝ. Не казва нищо повече. Просто я поглежда за последно и излиза от стаята.

Дога остава неподвижна. Очите ѝ са пълни с изненада и объркване.

Действието се прехвърля в дома на Къвълджъм. Тя седи на дивана със сестра си Алев, Чимен и майка си.

– Какво означава, че се е влюбил в друга? – шокирана пита Алев.

– Мамо, сигурна ли си? – намесва се Чимен, която също не може да повярва.

– Да, Чимен. Точно така ми каза – отговаря Къвълджъм.

– Не, излъгал те е – казва Алев категорично.

– И аз мисля така – добавя Чимен. – Кога въобще е успял да се влюби?

– Да приемем, че е излъгал. – отвръща Къвълджъм. – Не знае ли колко много ще ме заболи от това? Не знае ли, че няма връщане назад? Значи е решил да се раздели с мен! Щом иска да си тръгне по този начин, нека си върви!

Алев казва на сестра си, че ще ходи да говори с Йомер, защото е убедена, че има нещо друго. Къвълджъм я моли да не го прави.

– Момичета, нека не продължаваме! – намесва се Сьонмез. – Говорили са, решили са. Разделили са се. Всичко оттук нататък по тази тема само ще наранява Къвалджъм.

– Добре ли си, Къвалджъм? – пита Алев.

– Не съм, но ще бъда. Ще мине! Колко ли неща вече преживяхме!

Действието се връща при Дога. Тя все още е объркана и изненадана. Не може да проумее как Фатих толкова лесно е приел, че тя му е изневерила… и въпреки това я моли за прошка. В сърцето ѝ бушува буря от противоречиви емоции.

В този момент ѝ се обажда Чимен и ѝ съобщава, че майка ѝ и Йомер са се разделили. Дога е шокирана.

– Йомер се влюбил в друга жена – казва Чимен.

– Чимен, не говори глупости. Това не може да е вярно.

– Така каза мама, но съм сигурна, че нещо не е наред! Мисля, че причината е друга! Дога, ела при нас! Мама е разбита!

– Добре. Ще дойда след закуска.

– Само не казвай нищо на другите! Може би ще се оправят!