winless
Близките на Йомер не могат да повярват, че в живота на Йомер има друга жена, освен Къвълджъм. Алев също, затова отива да говори с Йомер. Ще разбере ли истината? Разберете какво ще се случи в еп.123 на турския сериал „Шербет от боровинки“.
Какво се случва в еп.123 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате всеки делничен ден по Diema Family от 22:00 ч.
Дога се чуди, какво е накарало Фатих да си промени мнението и да ѝ прости.
Фатих решава да разбере, дали наистина дога му е изневерила.
Алев не вярва, че в живота на Йомер има друга жена и отива да говори с него.
Нилай решава да направи изненада за годишнината от сватбата на Пембе и Абдула.
Абдула и Пембе не могат да повярват, че в живота на Йомер има друга жена.
Къвълджъм съобщава на Алев и Чимен, че са се разделили с Йомер, защото той се е влюбил в друга. Сьонмез също е там.
– Какво означава, че се е влюбил в друга? – шокирана пита Алев.
– Мамо, сигурна ли си? – намесва се Чимен, която също не може да повярва.
– Да, Чимен. Точно така ми каза – отговаря Къвълджъм.
– Не, излъгал те е – казва Алев категорично.
– И аз мисля така – добавя Чимен. – Кога въобще е успял да се влюби?
– Да приемем, че е излъгал. – отвръща Къвълджъм. – Не знае ли колко много ще ме заболи от това? Не знае ли, че няма връщане назад? Значи е решил да се раздели с мен! Щом иска да си тръгне по този начин, нека си върви!
Алев казва на сестра си, че ще ходи да говори с Йомер, защото е убедена, че има нещо друго. Къвълджъм я моли да не го прави.
– Момичета, нека не продължаваме! – намесва се Сьонмез. – Говорили са, решили са. Разделили са се. Всичко оттук нататък по тази тема само ще наранява Къвалджъм.
– Добре ли си, Къвалджъм? – пита Алев.
– Не съм, но ще бъда. Ще мине! Колко ли неща вече преживяхме!
Действието се пренася при Дога. Тя все още е объркана и изненадана. Не може да проумее как Фатих толкова лесно е приел, че тя му е изневерила… и въпреки това я моли за прошка. В сърцето ѝ бушува буря от противоречиви емоции.
В този момент ѝ се обажда Чимен и ѝ съобщава, че майка ѝ и Йомер са се разделили. Дога е шокирана.
– Йомер се влюбил в друга жена – казва Чимен.
– Чимен, не говори глупости. Това не може да е вярно.
– Така каза мама, но съм сигурна, че нещо не е наред! Мисля, че причината е друга! Дога, ела при нас! Мама е разбита!
– Добре. Ще дойда след закуска.
– Само не казвай нищо на другите! Може би ще се оправят!
Фатих пристига в компанията и веднага вика Юсуф в кабинета си. Затваря вратата зад него и понижава глас.
– Имам една молба към теб, но никой не трябва да разбере. Ясно ли е?
– Фатих, само не ми казвай, че трябва да взема и заведа някъде Джемре – казва Юсуф. – Няма да мръдна дори пръст.
–Не исках да те моля за такова нещо!
– А, добре тогава. Какво е?
– Вчера Дога е била в телевизията, където работи майка ѝ. Трябва да разбера с кого е излязла оттам.
– Как така?
– Моля те, направи каквото е нужно. Час, място, с кого е била – искам всички записи от камерите. Намери ги.
– Добре, ще уредя.
– Ще полудея… Ще полудея наистина… А, и още нещо – трябва ми извлечение от телефона ѝ. С кого е говорила, на кого е писала – всичко.
– Фатих… Да не би да подозираш нещо?
– Някои неща стигнаха до ушите ми. Не искам да вярвам, но трябва да съм сигурен.
– Който и да ти го е казал, лош човек е. Някой, който иска да ви раздели. Не му вярвай, Фатих. Дога никога не би направила нещо такова.
– И аз така мисля, но трябва да съм сигурен. Иначе няма да мога да спя.
– Добре. Ще проверя всичко. Не се тревожи.
– Благодаря ти, братко.
Дога отива с Джемре при майка си. Дога като останалите не може да повярва, че Йомер е такъв човек. Къвълджъм предлага да прекратят да говорят за раздялата им с Йомер, защото нейната внучка сега е тук и трябва да обърнат внимание на Джемре.
– Дога, какво е това на ръката ти? – пита Сьонмез.
– Вижте я баба, гори цялата къща, а тя за пръстена мисли – смее се Чимен.
–Откъде го имаш? – пита Алев.
– Фатих ми го подари – отвръща Дога с равен тон.
– Значи с него се сдобрихте? – пита Къвълджъм.
– Не знам… – отговаря Дога.
– Според мен ти самата още не знаеш какво искаш – казва баба ѝ.
– Дога, бъди там, където си щастлива. Ако обичаш, ако вярваш, че ще бъдеш щастлива – не се гордей. Прости и продължи! – казва Къвълджъм.
В същото време Йомер казва на Абдула, а след това на Метехан, че са решили да се разделят с Къвълджъм. Двамата са изненадани, но уважат решението му.
Сила се връща с Джемре , където са посрещнати от Пембе и Нилай.
– О, върна ли се бисерчето на баба? – възкликва Пембе. – Откакто не си тук, сякаш са минали две години.
– Само два часа, мамо – въздъхва Нилай.
– За мен са като вечност – отвръща Пембе.
– А малката спи ли? – интересува се Хаят.
Дога отговаря, че сипи и моли Хаят да я качи в стаята ѝ, като казва, че и тя ще дойде след малко. Хаят взима детето и излиза.
Дога изглежда изморена, сяда на дивана до Пембе.
– Ела, дъще, поседни малко. Как са вашите? Добре ли са? – интересува се Пембе.
– Ами… не съвсем – отговаря Дога.
– Какво се е случило? – пита Пембе.
– Майка ми и Йомер се развеждат – съобщава Дога.
– Ау, боже! – възкликва Пембе.
– Как така?! Развеждат се? – учудена е Нилай.
– Да!
– Какво е станало? При тях нещата вървяха добре – пита Пебме. –Това много ме разстрои. Йомер изглеждаше щастлив.
– Йомер е казал, че е влюбен в друга – отговаря Дога.
– Какво?! – шокирана е Нилай.
–Не може да бъде! Не вярвам! Йомер не би направил такова нещо – уверена е Пембе. – Може да е просто недоразумение.
–Не, не е! – отвръща уверена Дога.
–Аз сега съм уплашена. Щом и чичо Йомер го е направил, значи всеки мъж може… Господи, моля те, пази мъжа ми от лоши жени! – моли се Нилай.
– Мамо, вие с татко от колко години сте заедно? – интересува се Нилай.
– Баща ти знае ли? – пита Пембе.
– Сигурно знае – отговаря Дога.
– Майка ти, как да е? – интересува се Пембе.
–Много е разстроена.
– Ех, лесно се ожениш, но трудно е да опазиш брака си. И двамата трябва да правят жертви – казва Пембе.
– Например Фатих те отрупа с подаръци, за да изкупи вината си. А аз продадох и последната си златна гривна, за да зарадвам съпруга си. Такъв е бракът! – заявява Нилай.
– Нилай, ти си най-добрата снаха. И най-добрата съпруга – отвръща ядосана Дога. – Разбрах го. Но кога ще спреш да се сравняваш с мен? Не ти ли омръзна, не се ли умори?
– Всеки брак си има своята история – намесва се Пембе, за да прекрати спора между двете си снахи. – Понякога жената трябва да жертва нещо, а друг път мъжът. Иначе няма как да върви. Трябва да са търпеливи. Когато единият говори, другият слуша.
– Мамо, вие с татко от колко години сте заедно? – интересува се Нилай.
– Утре правим 35 години. – отговаря Пембе.
–Утре ли? Няма ли да го отпразнувате? – пита Дога.
– Не. Ние не празнуваме такива неща.
– Но защо? Това е хубаво нещо. Кара те да се чувстваш специален – казва Дога.
– Какъв е смисълът? Празнуването на такива неща не е от нашата култура – отговаря Пембе.
– Не празнуваме, за да приличаме на другите. Празнуваме, за да покажем, че ни е грижа, че обичаме. Подаръкът не измерва любовта, но понякога малък жест казва много – обяснява Дога. -Няма ли да ви хареса, ако някой нещо е направил специално за вас?
– Е ще ми хареса, но ние не сме свикнали, за нас това е странно – казва Пембе.
– Добре, аз ще отида в стаята си за минута – забравих нещо – казва Нилай.
Нилай влиза в стаята си и веднага се обажда на Мустафа.
– Утре е 35-годишнината от брака на родителите ти. Искам да им направим изненада – вечеря в ресторанта, торта… – предлага Нилай.
– Нали знаеш, че никога не са празнували – припомня ѝ Мустафа.
– Майка ти беше толкова трогната от билборда, който ти направих. Каза: „Иска ми се и на мен някой да направи такова нещо.“
– Майка ми ли? – учуден е Мустафа.
– Жената се е трудила 35 години. Нито подарък, нито празник…
– Добре, да направим нещо красиво. Ще говоря и с мама Сьонмез – обещава Мустафа.
Мустафа отива при Сьонмез, за да говори с нея.
– Майко Сьонмез, Нилай иска утре да направим празник. Годишнина на мама и татко.
– Браво! Това е прекрасно! – одобрява възрастната жена.
– Само се чудя… С това, което става с чичо и Къваълджъм, няма ли да изглежда като подигравка? – пита Мустафа.
– Не, Мустафа. Едно е да празнуваш, друго – да скърбиш. Не може всички да спрем да се радваме. Ех, ако всички бяха толкова чувствителни като теб.
Вечерта Метехан отива да си вземе нещата от къщата на майка си и казва на майка си и Кайхан, че баща му и Къвълджъм се развеждат.
–Аз какво казах, че връзката им няма бъдеще! Те са корено различни – казва Кайхан.
–Скъпи, ние с теб също сме различни – припомня му Леман.
–Мила моя, това между нас е истинска любов, а те разиграваха някакво шоу – обяснява Кайхан.
На вечеря Мустафа предлага утре вечер да вечерят в ресторанта за разнообразие. Абдула се съгласява.
Михри иска разрешение от баща си да отиде на кино с Чимен.
– Разбирам. Щом толкова искаш – разбира се, че можеш да отидеш.
– Благодаря ти, тате.
– Кажи на Адем по кое време е прожекцията. Нека те закара и да те изчака. После да те върне обратно, добре – казва Ертул преди Михри да напусне стаята.
В същото време Йомер тъжен гледа снимките си с Къвълджъм на телефона, когато му се обажда Ертул.
– Исках да ти се обадя по-рано днес, но нямах възможност – казва Ертул. – Утре имам среща с г-н Недим. Ако нямаш против, бих искал да спомена името ти.
– Разбира се, нямам нищо против. Направи го – отговаря Йомер.
– Благодаря ти. Поздрави на съпругата ти.
Йомер въздъхва и признава:
– С Къвалджъм не сме заедно, развеждаме се!
– Какво? Как така? – изненадан е Ертул.
– Не се получи – отговаря Йомер.
– Много съжалявам, Йомер. От сърце ти пожелавам всичко най-добро. Ако имаш нужда да поговориш, аз съм тук – казва Ертул.
– Благодаря. Добре съм, наистина. Или поне се опитвам да бъда.
– Добре тогава. Да се видим. Може да вечеряме заедно? – предлага Ертул.
– Става! Благодаря. Приятна вечер.
Приключвайки разговора с Ертул на входната врата се звъни. Йомер отива да отвори и е много изненадан да види Метехан. Двамата се прегръщат.
Действието се пренася в дома на Къвалджъм. Чимен казва на майка си и баба си, че утре са се разбрали с Михри да ходят на кино.
– Да, но тя е много добро момиче. А Метехан ще дойде ли? – пита майка ѝ
– Не. Не съм му казвала – отговаря Чимен.
Къвалджъм се обръща към дъщеря си:
– Миличка, много те моля. Ние с Йомер може да се развеждаме, но, моля те, не се отдалечавай от Метехан. Не е редно. Това са наши проблеми, не ваши. Не разваляй приятелството си с него.
– Мамо, спокойно. Говорихме си. Всичко е наред. Вече не сме деца – казва Чимен.
Действието се пренася в къщата на Юнал. Дога слага Джемре да спи, когато влиза Фатих.
– Да ти помогна с нещо? – пита Фатих.
– Няма нужда, почини си.
Дога изглежда замислена. Фатих забелязва:
– Добре ли си? Изглеждаш много уморена.
– Не съм уморена. Просто съм малко разстроена заради майка си. Чичо Йомер се влюбил в друга.
– Какво? В друга? – изненадан е Фатих.
–Не е ли истина? – пита Дога. –Но какво да питам – вие си се пазите един друг така или иначе.
– Дога, недей така. Говорихме си. Простихме си. Какво още искаш? Нека тази студена война свърши!
– Както и да е, Фатих. Лягам си. След два часа ще се събудя и ще дойда!
– Добре, лягай. Аз ще гледам Джемре! – казва Фатих. В този момент идва и Пембе. Дога им пожелава лека нощ и отива да спи.
Пембе предлага и Фатих да отива да си ляга.
–Тази нощ аз ще спя тук – казва Фатих.
–Защо? – учудена е Пембе.
–Защото Джемре се буди на всеки два часа, нека Дога да си почине! – обяснява Фатих.
–Да! Защото Дога цяла ден е била на работа!
–Тя е разстроена, заради майка си, нека да поспи! – казва Фатих.
–Сутрин излиза с бебето и цял ден го мъкне по улиците. А вечер се прибира и е уморена. Ама как не! Аз съм родила три деца едно след друго – не ми е останало време да се разстройвам! – недоволна е Пембе.
– Стига, мамо. Лягай си!
– Внимавай, ако позволиш, ще ти се качи на главата. Сам си решавай. Лека нощ.
– Лека нощ, мамо.
Пембе се връща в спалнята при Абдула като си мърмори:
– Мъжте и жените си размениха ролите, ей-богу! Какво ли още ще видим!
– Какво пак, г-жо Пембе?
– На Фатих съм ядосана. Дога спи, той гледа детето.
– Защо?
– Госпожата е разстроена!
– Защо е разстроена? – пита Абдула.
–Заради майка си.
– Разбира се! – отвръща Абдула като въздиша.
– Г-н Абдула Йомер наистина ли има друга жена? – пита Пембе.
– Каква друга жена? Няма такова нещо. Просто не се разбират! – отвръща Абдула.
– Не е могъл да ти го каже в очите. Страх го е било – казва Пембе.
– От жена си не го е страх, а от мен ли? – ядосва се Абдула.
– Е, вие мъжете – никой не може да ви разбере! – казва Пембе. –Ако стане дума не казвай, че си го разбрал от мен!
Сутринта Алев отива в дома на Йомер.
– Алев? – изненадан е да я види Йомер.
– Здравей, Йомер. Душата ми не намираше покой, реших да намина. Няма да отнема много време.
– Влез, заповядай.
– Предполагам знаеш защо съм тук. Само те моля – нека Къвълджъм да не разбира, добре?
– Разбира се.
– Йомер, какво се случи? Откъде изведнъж се появи тази раздяла? Недей да ми казваш, че си се влюбил, няма да ти повярвам! Кажи истината, защото Къвълджъм много страда.
– И аз съм тъжен. Но единствената ми грижа е тя да не страда! – признава Йомер.
– Аха… Значи, за да не я нараниш, ѝ казваш, че си влюбен в друга? Според мен това е много глупаво!
– Алев, просто исках да съм честен. Не мога да я лъжа.
– Йомер, мъжете не са честни. Те лъжат. Добре, да кажем, че ти си последният честен на тази планета. И пак – не става. Невъзможно е!
– Просто казах истината.
– Добре тогава. Я кажи, как се казва тази велика любов? Откъде е? Колко е висока? Кестенява ли е, руса ли е? Дай някакви координати – интересува се Алев.
– Не съм длъжен да ти обяснявам.
– Точно това очаквах да кажеш. Йомер, кажи ми поне – фалирал ли си? Затънал си в дългове? Какво се случва? Какво криеш? – пита Алев.
– Алев, моля те, не прекалявай. Не искам да те нараня. – отвръща Йомер.
– Мен не можеш лесно да ме нараниш! – признава Алев. – Спокойно!
– Според мен си казахме достатъчно – казва Йомер
– Ясно ми е. Просто не можеш да отговориш. А като си толкова честен, поне можеше да кажеш: „Отегчих се“. А не да измисляш някаква история с любов. Защото любовта изисква нежност. А в теб в момента няма нищо нежно – казва Алев.
– Добре. Приятен ден, Алев.
Алев напуска къщата на Йомер и пред вратата застава за миг.
– Така няма да стане! –казва замислен Йомер.