winless
Йомер решава, че трябва да докаже на всички, че в живота му вече има друга жена. По време на вечерята по случай годишнината от сватбата на Абдула и Пембе, той шокира всички. Разберете какво ще се случи в еп.124 на турския сериал „Шербет от боровинки“.
Какво се случва в еп.124 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате всеки делничен ден по Diema Family от 22:00 ч.
Фатих разбира, че Дога се е срещала с известен бракоразводен адвокат.
Нурсема казва на Умут, че родителите ѝ имат годишнина от сватбата и го моли да отиде с нея. Умут отказва. Тогава тя решава също да не ходи.
Приятелството между Михри и Чимен напредва с всеки изминал ден. Тяхното приятелство ще доведе до сближаване между Къвълджъм и Ертул.
Алев е бясна, че Абдула е направил тържество по случай годишнината от сватбата му с Пембе и предлага на Рюзгяр да се оженят по-бързо.
Йомер решава, че трябва да докаже на всички, че в живота му вече има друга жена. По време на вечерята по случай годишнината от сватбата на Абдула и Пембе, той шокира всички.
На гости на Пембе пристигат приятелки.
– Е, Пембе, разказвай. Какво е чувството да си баба? – пита една от жените.
– Ох, нека всеки да го изпита, ако е рекъл Господ! Разбрах колко особена е любовта към внучката ми! – казва с усмивка на лице Пембе.
–Внуците, това са нещо друго! Това е любов без отговорност! – казва друга от жените.
– Ама при нас не е точно така, Айше. Живеем в един и същи дом и не изпускам очи от нея. А и имам голям опит! Как се казваше? Децата са орехи, а внуците ядките! – обяснява Пембе.
Жените се смеят.
– Хайде, дами, заповядайте, ама нищо не ядете – подканя ги Пембе. – Сутринта всичко приготвих с двете си ръце, прясно-прясно.
– Пембе, чух, че снахата ти настоявала за развод. Разведоха ли се? – пита една от жените.
– Не. Няма такова нещо! – прави се на изненадана Пембе. – Кой ти каза това?
– Ами и аз го чух. Всички говореха – казва друга от приятелките ѝ.
– Мила, устата на хората не е торба, че да я вържеш. Бог да ни пази от лъжливи обвинения. Виждаш ли, целият град се е загрижилза брака на сина ми. А те, слава Богу, са много щастливи.
–Да искаш да се разведеш с такова малко бебе – това не е нормално – добавя друга от жените.
– Момичето е по-модерно, затова са тръгнали слухове – казва друга приятелка.
– Какво значи това? – пита Пембе, която изглежда не е доволна от това, което чува.
– Ами, нали знаеш, тя такова… – не знае как да обясни жената.
– Пембе, ти самата знаеш колко момичета искаха да се оженят за Фатих – казва друга.
– Но моят син избра Дога, хареса я и се ожени за нея. Никой няма право да казва нищо! – заявява Пембе.
– Разбира се. Но приказките се носят.
– А не трябва – ядосва се Пембе. – Аз съм много доволна от снаха си. Добре, че Фатих се ожени за Дога. Много възпитано и добро момиче е. Аз я обичам като своя дъщеря! А и чудесна майка е!
–Те няма ли да дойдат? Няма ли да видим бебето? – пита една от приятелките на Пембе.
–Разбира се, че ще дойдат! Ей, сега ще ги извикам! – казва Пембе и тръгва към стаята на Дога като си мърмори. –Сякаш не са дошли да ме поздравят за раждането на внучката, а на разпит. Само Дога да не създаде някакви неприятности!
Пембе чува гласа Дога от детската стая:
– Оф, Джемре, пак ли, мамо? Току-що ти смених пелените! Хайде, ела!
–Скъпа, какво правиш? – влиза при тях Пембе.
– Ще сменя пелената на Джемре и ще излезем – отговаря Дога.
– Дъще, при мен дойдоха моите приятелки, за да ме поздравят с раждането на внучката. Искат да ви видят – и теб, и Джемре. Само за пет минутки елате преди да тръгнете, не е удобно иначе. Донесли са подаръци.
– Добре, ще дойда след малко – отговаря Дога.
– Добре, дъще. Само нещо важно – тези жени са ми приятелки от четиридесет години. Добри хора са, ама… любопитни. Питаха за развода.
– Искате да не им казвам, нали? – досеща се Дога.
– Така е най-добре. Каквото стане в семейството, си остава в него. Нека да не става повод за приказки – отговаря Пембе.
– Едва ли ще се осмелят да ме попитат – предполага Дога. –Разбрах ви, нищо няма да кажа! Не се притеснявайте!
След малко Нилай влиза при Дога и бебето, и нарочно ѝ казва като я лъже, че Абдула организира тържество-изненада за Пембе по случай 35 годишнината от брака им. Всичко това е с цел Дога да каже за това на леля си и Алев да се пусне от яд.
След разговора с Нилай Дога слиза с Джемре при приятелките на Пембе. Приятелките на Пембе се радвате на Джемре.
– Дога, хайде да те запозная. – предлага Пембе. – Това е леля Хатидже, леля Мелек. и леля Айше. Донесли са подаръци за нашата малка Джемре.
– Благодаря ви много, не е било нужно – отговаря Дога.
– Как така не? Фатих и за нас е като син – казва Хатидже. А и ти, Дога, си голяма късметлийка. Майка ти не спира да говори за теб.
– Наистина ли?- усмихва се Дога.
– Разбира се. Ти си майката на внучето ми, единствена за сина ми – отговаря Пембе.
Действието се пренася в компанията. Абдула говори с Юсуф и иска от него да отиде да говори с шефа на агенцията, в която работи Нурсема и да му каже да я уволни.
– Да я уволнят, така ли? – изненадан е Юсуф
– Да, Юсуф.
– Не разбирам, защо искате да уволня Нурсема?
– Да! Какво му е трудното за разбиране? Дъщеря ми не може да работи. Цял живот съм се борил за децата си, за да не са лишени от нищо. А сега, когато баща ѝ е все още жив, какво прави тя при чужди хора? Защо трябва да търпи чуждите капризи? Дъщеря ми е моето слънце, единствената ми. Но този Умут, въобще не го е грижа.
– Прав сте, господине. Ще го уредя!
– Погрижи се веднага! – нарежда Абдула.
Дога пристига с Джемре в офиса на Алев.
– Ето ни! Модната ни икона е тук. Облякохме се специално за теб, лельо! – казва Дога.
– Виж я ти Джемре! Гледай само. Ти ще ме задминеш скоро. Хайде, порасни, та да излизаме заедно! – смее се Алев.
– Алев, главата ми е пълна бъркотия. Дойдох да поискам съвет!
– Значи си се побъркала, щом искаш съвет от мен. Хайде, говори!
– Фатих отново ми предложи брак – казва Дога. – Навсякъде рози, свещи, музика.
– Какво? Шегуваш се! – изненадана е Алев.
Дога показва пръстена на ръката си.
–Застана пред мен на колене. Помоли ме да му простя.
– И ти?
– Казах му: „Само ако ти приемеш моите грешки.“
– Какви грешки? – изненадана е Алев.
– Казах му, че съм била с друг – признава Дога.
– Какво?!
– Дога, ти луда ли си? Ами ако те беше нападнал? – притеснена е Алев.
–Алев, спокойно, аз с никой не съм спала! – признава Дога.
–Ти си го излагала? – учудена е Алев.
– Да. За да почувства какво изпитах. За да го боли.
–Браво, ето това е моята племенница! А какво направи Фатих?
–Побесня! Разби огледалото и поряза ръката си, а след това излезе. Върна се сутринта. Отново коленичи и ми предложи.
–Чакай, чакай, това не е Фатих! Той не би приел – казва Алев.
– Може би само се преструва. Може би знае.
– Естествено, че знае! Той те ревнуваше дори, когато ходеше в университета. Как ще приеме, че си била друг? Вие се лъжете един друг. Не го разбираш?! – казва леля ѝ.
– Ами сега какво да правя?
– Дога, щом ми задаваш този въпрос, значи още го обичаш.
– Не знам дали го обичам…
– Ах, тези жени от рода Арслан. Слабото ви място е любовта. Добре, освен майка ти.
– Алев, помогни ми. Кажи какво да направя?
– Нищо. Изчакай. Топката е у него. Ако играе, ще се издъни. Не настоявай. Не лъжи повече. А ако пак ти хрумне да излъжеш, първо ме питай.
–Виж го ти Фатих, колко е хитър?! – възкликва Дога.
–Той е истински чакал! – отвръща Алев.
– А и тази вечер ще ходим на вечеря. Пак ще сме заедно. Много съм нервна! – казва Дога.
– Каква вечеря?
– Ами, годишнината на Апо и Пембе. Апо подготвя изненада в ресторанта. Искал да зарадва Пембе – обяснява Дога.
– Какво искаш да кажеш, че той прави изненада на Пембе? – учудена и ядосана е Алев.
–След слуховете за развода на Нилай бяха много ядосани, но явно искат да оправят нещата – казва Дога.
– Изумително, честно. Хора, които никога не празнуват нищо, сега изведнъж станаха купонджии – Алев едва сдържа гнева си.
– И аз не разбрах защо. Може би е заради 35-ата им годишнина или нещо такова. Но да оставим това! – въздъхва Дога.
Действието се пренася в компанията. Абдула и Йомер си говорят.
–Метехан се е прибра вкъщи. Всичко се връща по старому – казва Йомер.
–Мустафа, довечера ни покани на вечеря в ресторанта, ела и ти! Ще се разсееш! – предлага брат му.
–Ще си помисля! – отговаря Йомер.
–Чух нещо – започва Абдула. – Казал си на Къвълджъм, че искаш развод, защото си влюбен в друга?
– Не искам да обсъждам това. С твое позволение.
– Разбирам. Значи е вярно.
–Да имахме проблеми и не исках да я огорчавам – казва Йомер.
–Но вие не сте деца. Всеки трябва да си понесе последствията – отвръща Абдула.
В същото време Юсуф носи записите от камерите на Фатих.
Фатих целият трепери от нерви, докато слага флашката в компютъра си.
–Ако има нещо, ще умра!
Гледат записите. Дога влиза сама. Излиза сама.
Фатих се смее доволен.
Юсуф дава и списъкът с телефонните разговори на Дога.
– Само с майка си, баба си, Чимен – казва Юсуф.
Фатих преглежда списъка.
– Има и един непознат номер на някоя си Бейза Йълдъръм – добавя Юсуф.
– Бейза Йълдъръм? Коя е тя? – пита Фатих.
– Известен бракоразводен адвокат – отговаря Юсуф.
– Какво? Значи Дога играе театър пред мен? – шокиран е Фатих.
– Говори с нея! – предлага му Юсуф.
– Не мога. Ще разбере, че я следя.
Нилай отива в агенцията, където работи Нурсема, и я кани на семейната вечеря в ресторанта на Мустафа в чест годишнината от сватбата на родителите ѝ.
– Ще говоря с Умут. Ще видим – отговаря Нурсема.
Чимен и Михри се сприятеляват. Двете първо отиват на шопинг, а след това решават да отидат в Чимен. Михри звъни на баща си.
– Тате, приключихме с пазаруването. Може ли да отида у Чимен?
– Добре, миличка – съгласява се Ертул.
– Тате, ще ме вземеш ли след това?
– Добре, мила. Ще мина да те взема след час-два.
– Ще ти пратя локация. Благодаря, тате. Обичам те.
– И аз теб, мила.
Действието прескача във вечерта. Алев не я свърта на едно място и решава да отиде да види как въври вечерята на Апо.
В същото това време Абдула и Пембе пристигат в ресторанта на Мустафа.
–Ай, какво става тук? – възкликва Пембе.
–Изненада! – казва Нилай.
–Деца, всичко наред ли е? – пита Абдула.
– Честита годишнина от сватбата ви! – изправя се Мустафа срещу тях.
– Бог да ви дари с щастие. Всичко аз подготвих! – изтъква се Нилай.
Всички поздравяват Абдула и Пембе.
–Поздравление! – поздравява ги и Сьонмез.
– Благодаря ви, г-жо Сьонмез. Кълна се, много съм изненадана. За първи път в живота ми някой прави нещо такова за мен – признава Пембе.
Камерата ни показва Алев, която наблюдава през прозореца на заведението.
– Как може да си толкова двуличен?! – възмущава се тя, като си говори сама. – Говориш ми, че ме обичаш, а после правиш изненада за Пембе в заведението на мама! Но, наистина, защо се разстройвам?!
Ертул се обажда на Михри, за да ѝ каже да се приготви, защото той след малко ще бъде на адреса, който тя му изпрати.
– След като е дошъл до тук, нека да влезе – предлага Къвълджъм. – Ще изпие по един чай. Хайде, обади му се, аз ще говоря с него.
Къвълджъм го кани на чаша чай и Ертул след малко звъни на звънеца на входната врата.
– Добър вечер – поздравява Ертул.
– Добре дошли – отвръща Къвълджъм. –Да ви дам чехли.
– Не се притеснявайте. Ако ходите с обувки, чехли не са необходими – казва Ертул.
– Ние ходим с обувки, но мога да ви дам чехли – предлага Къвълджъм.
– Всеки дом има свои правила и обичаи. Трябва да се съобразяваме с тях – отвръща Ертул.
Михри и Чимен отиват в стаята на Чимен, така Къвълджъм и Ертул остават насаме. Къвълджъм сервира чай.
– Как сте? – пита Къвълджъм.
– Слава Богу, добре. Между другото, благодаря ви , че поканихте Михри на гости – отвръща Ертул.
– Моля ви, няма за какво да благодарите. С Чимен се разбират чудесно. Да заповяда, когато пожелае.
– Ние също очакваме Чимен у нас. Михри не е особено общителна, няма много приятели. Точно затова приятелството ѝ с Чимен наистина ме радва много. Опитвах се да бъда и майка, и баща за дъщеря ми. Но сигурно съм допуснала грешки, сигурно нещо ѝ е липсвало. Все пак, сами знаете, да си самотен родител е трудно – споделя Ертул.
– Много добре ви разбирам – отговаря Къвълджъм. – И аз минах през същото. Бившият ми съпруг като че ли изобщо не съществуваше, докато отглеждах децата си. Така че и аз ги отгледах сама. Сега, като се замисля… добре че стана така.
– И сте отгледала две прекрасни деца.
– Благодаря ви! И вашето дете е прекрасно.
– Благодаря ви! Не искам много да навлизам в темата, но… разбрах от Йомер, че се разделяте. Много ми стана мъчно.
– Така е редно. Това е най-доброто – казва Къвълджъм. Личи, че не иска да говори по тази тема.
– Дано всичко еза добро – отвръща Ертул.
Настъпва кратка пауза, докато погледът на Ертул се спира върху картина на стената.
– Това да не е картина на Мехмет Асъм Шефик?
– Ах, де да беше – смее се Къвълджъм – Голям почитател съм му. Един мой ученик направи копие за мен.
– Уау! Изключителен талант. Почти едно към едно е.
– В момента учи за архитект – пояснява Къвълджъм. –Аз съм страстен фен на Асъм Шефик. Посещавала съм всичките му изложби. Но чух, че вече не работи активно.
– Да, остаря. И с възрастта стана по-особен – отговаря Ертул.
– Познавате ли го? – пита Къвълджъм.
– Срещали сме се няколко пъти, така да кажем – отговаря скромно Ертул.
–Опитвах се да го открия за едно телевизионно предаване, но дори асистентът му не отговаря.
– Ако искате, мога аз да опитам – предлага Ертул.
– Как така? – изненадана е Къвълджъм.
– Дали ще се съгласи да се появи по телевизията – това не знам. Но поне мога да предам предложението ви. Сигурна съм, че няма да ми откаже.
– Не мога да повярвам! – отвръща развълнувана Къвълджъм. – Много се вълнувам. Нищо друго не можеше да ме зарадва така в момента. – Няма да ви затрудни, нали?
– Не, изобщо. Няма проблем!
Действието се връща в ресторанта в момента, в който Йомер пристига под ръка с много по-млада жена от него.
– Добър вечер на всички – поздравява Йомер.
Камерата ни показва първо Дога, която е шокирана, а след това останалите, които не са по-малко от нея.
– Коя е тази? – пита Мустафа.
– Сега стана ясно на кого прилича Фатих – отвръща Нилай.
– Добър вечер. Да ви запозная – това е моята приятелка Гонжа – казва Йомер.
– Време е да тръгваме! – казва Дога и става от масата.
– Добре, скъпа – отговаря Фатих.
– Ще оставим и баба ми у дома – добавя тя.
– Дога, нали щяхме още тортата да режем. Къде отиваш? – провиква се Нилай.
– Няма нужда. На всички – лека вечер – казва Дога и излиза придружена от баба си и Фатих.
В същото това време Алев разстроена отива в дома на Рюзгяр и му предлага да се оженят по-скоро.
– Добре, момиче. Утре ще дойда и ще поискам ръката ти от майка ти – съгласява се Рюзгяр.
По-късно Йомер си тръгва с Гонжа от заведението в колата той ѝ благодари.
– Благодаря ти, Гонжа, че се съгласи и дойде!
– Няма за какво. Но нали знаеш с това, ядоса всички. Всички ще те мразят!
– Осъзнавам го. Но въпреки това те поканих.
– Йомер, винаги ще съм до теб. Само не съм сигурна, че това е правилният път.
– Предпочитам да ме мразят, отколкото да ме съжаляват – отговаря Йомер.
Действието се пренася в дома на Юнал.
Фатих влиза в стаята при Дога и я пита как е.
– Как да съм? Как ще го кажа на мама? Какво ще ѝ обясня? Как Йомер изведнъж се е променил. Как може да е толкова жесток?
–И аз не го разбирам. Това не са неща, които може да се очакват от чичо – казва замислен Фатих.
– Никой не е това, което изглежда – отвръща Дога.
– Дога, аз не съм от тях. Само ми повярвай отново! – Фатих иска да хване Дога за ръцете, но тя се отдръпва.
– Няма ли да спиш, Фатих? – пита Дога.
–Мислех, че тази вечер ще спим заедно. Много ми липсваш! – признава Фатих.
– Не съм готова – отвръща Дога.
– Но ти каза, че си ме простила.
– Знам. Може би още съм в шок.
– Дога, моля те. Нека просто се прегърнем и заспим.
– Искам да спя сама! – категорична е Дога
– Добре. Ще те почакам! – казва Фатих и излиза от спалнята.
Действието прескача сутринта в дома на Къвълджъм.
Алев и Сьонмез си говорят.
– Не мигнах цяла нощ. Как можа Йомер да дойде с тази жена точно където сме ние? – ядосва се Сьонмез.
– Явно не е било лъжа – възкликва Алев.
– Не е. С мъка се сдържах да не го каза на Къвълджъм – признава майка ѝ.
– Значи ще го пазим в тайна? Мамо, не говори глупости. Човекът явно иска да узакони връзката си.
– Много ще я заболи – отвръща Сьонмез.
– Повече няма накъде. Най-добрият начин да забравиш някого е да започнеш да го мразиш. Нека знае, за да го забрави по-бързо – казва Алев.
– Добре. Ще ѝ кажем, като се събуди – съгласява се майка ѝ.
Как ще реагира Къвълджъм, когато разбере?