winless
Днес имаме една хубава и една лоша новина. Лошата: Къвълджъм и Йомер се развеждат. Хубавата: Нилай ражда момченце!Събитието обединява отново разделеното семейство Юнал. Разберете какво ще се случи в еп.126 на турския сериал „Шербет от боровинки“.
Какво се случва в еп.125 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате всеки делничен ден по Diema Family от 22:00 ч.
Абдула иска да знае, защо Йомер е изневерил на Къвълджъм с Гонджа.
Нурсема посещава майка си и я моли да не се бъркат с баща ѝ в семейния им живот с Умут. Какво ще си кажат майка и дъщеря?
В същото време Умут щастлив се връща на работа при Алев.
Къвълджъм и Йомер се развеждат.
Алев, Дога с малката Джемре и Чимен правят изненадана на Къвълджъм по случай развода.
Нилай започва да ражда, но понеже в къщата няма никого, Дога я откарва в болницата и се обажда на всички.
Уплашена и несигурна, Нилай стиска ръката на Дога по време на раждането.
На бял свят се появява момченце – радостната новина сближава семейство Юнал.
Абдула се намира в кабинета на Йомер.
– Как мина годежът вчера? – интересува се Йомер с искрено любопитство.– Отидохме, върнахме се… – отговаря уклончиво Абдула.– Какво стана, имаше ли някакъв проблем? – пита Йомер, вече леко обезпокоен.– Не, слава Богу, не. Просто… не разбрах какво правехме там. Както и да е – свърши рано.– Добре, дано всичко да е за добро – кимва Йомер.– Днес ли е разводът ти? – обръща се Абдула с по-сериозен тон.– Да, днес е! – отговаря Йомер, с нотка на напрежение.
– Йомер, цялата тази работа много ме разстройва! Не намерихме време да поговорим като хората. Кажи ми, коя е Гонджа?
– С Гонжа се запознахме, докато се развеждахме с Леман – отговаря Йомер. – Разбира се, разводът се проточи и всеки тръгна по пътя си… докато съдбата не ни срещна отново, а когато се видяхме отново, любовта ни се възроди.
– Любовта ви се възроди? А любовта ти към госпожа Къвэлджъм просто изчезна, така ли?! – недоумява Абдула.
– Батко, с Къвълджъм вече имахме проблеми – лъже Йомер.
– Отстрани изобщо не изглеждаше така, Йомер. Напротив – изглеждахте много влюбени.
– Батко, защо постоянно ме питаш за това, не разбирам?! Ти не се държеше така, когато разбра, че ще се развеждаме?
– Тогава не каза, че причината е друга жена! Да не се разбирате и да се разделите – това е едно. Но да сложиш край на брака си заради друга… това е съвсем друго.
– Нека кажем, че нещата не са точно така… – опитва се да обясни Йомер.
– А как са тогава?! – настоява Абдула. – Ти я доведе на вечерята. Аз онемях от изненада.
– Разбирам те, батко. Наистина. Знам, че беше неочаквано…
– Не, Йомер. Не те разбирам. Не мога да те позная. Това не си ти! Кажи ми – има ли нещо, което не знам? Някакъв проблем, нещо, което премълчаваш? – пита Абдула, загрижен, който много добре познава брат си.
– Не, нямам никакъв проблем. Когато разбрах, че с Къвълджъм няма да стане, се събрахме отново с Гонжа. Харесахме се, сближихме се, това е всичко, нищо друго.
– Добре тогава… щом така казваш – въздъхва Абдула. – Дано е за добро. Какво друго мога да кажа?
Действието се пренася в офиса на Алев. Умут е сияещ от радост – щастлив е, че отново е на работа при нея.
– Какво са правили с теб там, че си толкова щастлив, че се върна? – пита с усмивка Алев.
– Всички бяха толкова напрегнати. Задължително с костюм. Само мъже работят. Някакви излишни формалности. Аз там стоях само за красота! Метехан имаше повече работа от мен, представи си. Бях изолиран в стаята си. Като в карцер.
– Но поне заплатата беше добра – отвръща тя.
– Нищо не съм взел – признава Умут.
– Как така? – изненадано възкликва Алев.
– Не съм работил – как да взема пари за нещо, което не съм направил? И на Нурсема се стараех да не показвам. Апо искаше просто да съм там, да седя и да си взимам парите. Ама аз не съм от тези.
– Аха, затова не си взел… Ех, бедният ми, но горд приятел.
– Точно така. И без това не беше минал и месец. Няма значение.
– Алев, по-добре по-малко пари, но да съм щастлив.
– Добре де, не се тревожи. Ще ти дам аванс. Не го мисли – казва уверено Алев.
– Сериозно ли? Много ще ми помогнеш, благодаря!
– Разбира се. Няма как да ти плащам като тях, но ще ти помогна.
– Те ако ще и злато да ми дават – пак не ща! Направиха ме на маймуна – отвръща решително Умут.
– Ай, закъснявам – казва Алев, поглеждайки часовника си.
– Къде отиваш? Ако е работа – идвам с теб! – предлага Умут.
– Имам лична работа!
– Не ми се струва да е нещо хубаво, ама… хайде, чао! – казва Умут с лека усмивка.
В същото време Нурсема пристига в родния си дом. Пембе започва да ѝ разказва за годежа на Алев, но тя я прекъсва рязко, като заявява, че не за това е дошла.
– Какво има, Нурсема? Отново ли нещо се е случило? – пита с притеснение Пембе.
– Знаеш ли, че татко ме уволни? – отвръща тя с болка в гласа.
– Каква работа? Какво говориш, дъще?
– Как каква? Работех в агенцията за недвижими имоти.
– Моля те, Нурсема, не се излагай. Все едно си била някакъв генерален директор… – подхвърля майка ѝ с пренебрежение. – Какво търсиш изобщо на такива места?
– А какво ви интересува вас, мамо? – избухва Нурсема.
– Как така „какво ни интересува“? Виждам, че си свикнала да бъдеш само съпруга на Умут и си забравила чия дъщеря си! – повишава тон Пембе.
– А чия дъщеря съм, мамо, кажи ми? Какво значи това?! – гласът на Нурсема трепери от гняв.
– Ти не си като онази Къвълджъм или онази безразсъдна Алев. И по-добре никога да не ставаш като тях! От една страна те разбирам – може би им се възхищаваш. Но ако забравиш откъде си тръгнала…
– И какво ще стане?! – прекъсва я Нурсема с насълзени очи.
– Ето какво става, Нурсема! Баща ти се намесва. И правилно прави! Той даде работа на мъжа ти, защити го, подкрепи го. Отде на къде това „искам да работя“?
– Мамо, какви ги говориш? Това, което правите, е насилие!
– Насилие било… – Пембе се изсмива презрително. – Тези думи откъде си ги научила? Не приличай на ония жени. Те си живеят живота си неправилно! Погледни Къвълджъм – развежда се и с втория си мъж!
– Аз на никого не искам да приличам! – крещи Нурсема. – Отвори очите си, мамо! Огледай се! Светът се е променил, само вие не искате да го видите!
Пембе бясна ударя по облегалката на стола и също крещи:
– Аз ли те накарах да се ожениш за този бедняк? И още пияница и безотговорен… Баща ти се съсипа, само и само да си щастлива! Кръв плюехме, но се преструвахме, че пием шербет от боровинки. Всичко преглътнахме. Отвори очите си, виж първо себе си!
– Умут вече не работи там. И аз няма да позволя мъжът ми да бъде унижаван. Дори от татко! Как така може да говориш ти? Преживя толкова, само и само да запазиш брака си, а сега това ми говориш?
Пембе изглежда като ударена – не може да повярва на ушите си.
– Аз нищо не съм направила, което да е в разрез със семейните ни ценности – отвръща Пембе.
– Добре тогава, мамо, ти ми кажи: мъжът ми е нещастен, а аз искам да го направя щастлив. Но в дома ни вече нямаме спокойствие!
– Естествено, че няма и няма да бъде! – заявява майка ѝ. – Защото ти се омъжи за грешния човек! Нурсема, не ти трябва да правиш компромиси, а той трябва да ги направи!
– Защото сме богати, нали?
– Не съм те родила да прислужваш! Освен това мъжът ти върши неща, които рушат нашето семейство. Благословени да са ръцете на баща ти. Умут трябва да знае чие дете е взел за жена – и да се държи подобаващо! – заявява Пембе.
– Тогава ще ти кажа нещо, мамо: нали ти винаги повтаряше, че задачата на жената е да направи мъжа си щастлив? Е, моят мъж е нещастен! Разбираш ли? Защото вие непрекъснато се бъркате. Кажи ми, какво да направя? – крещи разплакана Нурсема.
– Значи така?! Не те познавам вече, дъще! – казва Пембе.
Действието се пренася в съдебната зала, където Къвълджъм и Йомер се развеждат. И двамата изглеждат сломени от тежестта на този момент.
Къвълджъм излиза първа от залата като бърше сълзите си а Йомер върви след нея, опитвайки се да прикрие собствената си болка.
Пред сградата на съда той я настига, застава срещу нея и ѝ подава ръка. Тя я поема, в очите ѝ проблясва искра от спомени, но след секунди ръката ѝ се изплъзва от неговата.
Йомер тръгва да си върви, когато изведнъж зад него се чува силен клаксон и весела музика, носеща се от кола.
Пристига Алев, придружена от дъщерите на Къвалджъм и малката Джемре.
– Момичета, какво е това? Полудяхте ли? – пита шокирана Къвалджъм.
– Не сме полудели, просто се осъзнахме – отвръща една от тях. – Няма да празнуваме само сватби, а и разводи! От днес си свободна, бейби!
– Недейте, моля ви, за Бога… – казва Къвълджъм, която не ѝ е до празнуване.
– Ние не задържаме тези, които си тръгват – заявява Алев с усмивка. – Момичета, танцувайте!
– Моля ви, стига с това шоу. Спрете музиката. А ти… ти си довела и Джемре?! – възкликва Къвълджъм ужасена.
Йомер спира и се обръща назад. Поглежда към Къвълджъм. Погледите им се срещат за миг… После той си тръгва.
– Ела, ела. Нека е на късмет. За още много разводи! Какво казват хората? Най-хубавото нещо в един брак е… разводът! – смее се Алев, докато прегръща сестра си.
– Кой го е казал това? – пита смаяна Къвълджъм.
– Аз го казвам, скъпа! – отговаря Алев с намигване.
– В момента съм много ядосана, момичета! – заявява сериозно Къвълджъм.
– Хайде да се прегърнем, иначе ще ни изяде! – предлага Алев. Трите я прегръщат силно.
Действието се връща при Пембе и Нурсема.
– Както и да е, мамо. Ти нито искаш да ме чуеш, нито да ме разбереш! – избухва Нурсема. – Ще погледна Джемре и ще си тръгна.
– Почакай, почакай! Ще я видиш, ако можеш! – отвръща ядосано Пембе. – Майка ѝ е същата като теб – безотговорна. Взе детето и го влачи по улиците.
– Тя е нейна майка и ще го води, където иска – заявява Нурсема.
– Така е, г-жо Нурсема, но аз също съм твоя майка!
– Мамо, защо не искаш да разбереш, а? Не съм вече дете!
– Мило мое момиче… ако нещо ти се случи, сърцето ми няма да издържи. Мислиш ли, че искам да страдаш, Нурсема?
– Тогава ме подкрепи, мамо. Моля те, просто ме подкрепи.
– Подкрепям те… Какво друго да направя? На хиляди парчета съм се разкъсала, за да държа това семейство изправено. Поне един от вас нека ме подкрепи! – възкликва Пембе като театрално сяда на дивана. – Всичко, което правя, го правя за децата си. Но не можах да ви угодя. Един от вас поне да беше казал: „Мамо, Бог да те благослови!“ Знаеш ли колко ми е трудно да търпя баща ти всички тези години?
– Бог да те благослови, мамо – казва Нурсема. – Отгледа ни, възпита ни. Но, моля те, вече разбери, че ние вече не сме деца. Остави ни да живеем собствения си живот. Да поемем по своя път, мамо.
– Нурсема, моля те… недей да се караш с баща си. Поговори с него. Аз съм болна жена… Не прави това. Не бих го преживяла… а после ще съжалявате!
– Добре, мамо. Не се тревожи. Ще поговоря с татко.
Действието се пренася в офиса на компанията. Фатих е напрегнат и разговаря с Юсуф.
– Онази адвокатка, с която Дога говори… Разбра ли нещо за нея? – пита Фатих, свъсил вежди.
– Фатих, тази жена е наистина силна. Прегледах стари нейни дела – повечето води безвъзмездно. Казвам ти, номер едно е в занаята. Професионалист до мозъка на костите.
–Ами ако се вида с нея? – пита Фатих.
– Ще ти уредя среща, но не си прави големи илюзии – казва Юсуф. – Не е от хората, които се впечатляват от имена или пари.
– Все пак искам да опитам. Ще ѝ предложим всичко, което поиска, само и само да стои далеч от Дога – настоява Фатих.
– Не можеш да я купиш, Фатих. Ако отидеш при нея и те отреже, гарантирам ти – първото, което ще направи, е да разкаже всичко на Дога.
– Прав си! Дога не трябва да разбере нищо – казва замислен Фатих. – Тогава я следи, но не привличай внимание.
– Ще сложа някой да я следи, няма проблем.
– Добре, но искам да знам за какво ще си говорят с Дога!
– Разбрах те! – казва Юсуф и си тръгва.
Нилай започва да ражда, а в къщата няма никого. Дога тъкмо се прибира и поверява малката Хаят на Джемре да я качи в стаята ѝ. В този момент вижда Нилай, пребледняла да лежи на дивана в хола и да охка.
– Нилай? Какво ти е, добре ли си? – пита я притеснено Дога.
– Не знам… Сякаш нещо вътре в мен се къса. Мисля, че е от кръвното – отвръща Нилай
– Хайде, ставай. Отиваме на лекар.
– Не, не… Вчера бях. Добре съм. Ще мине.
– Не, така не може! В опасен период си, може всеки момент да родиш!
– Ако беше раждане, нямаше ли да усетя? Добре съм, казах!
– Нилай, стига си се инатила! Ставай веднага! – Дога не търпи възражения и ѝ помага да стане.
С усилие я извежда до колата. Нилай започва да охка и хваща корема си.
– Обади се на мъжа ми. Не мога без него… – прошепва тя през сълзи.
– Добре, добре, първо отиваме в болницата. Не искам да го тревожим, ако не е нещо сериозно – казва Дога, опитвайки се да запази спокойствие.
– Нека се притесни! Той ми е съпруг! Обади се веднага!
– Нилай, ти пак само за мъжа си мислиш! Постоянно – мъжът това, мъжът онова! Побъркваш ме вече!
– Обади се! – настоява тя с отчаяние.
– Добре, ще му се обадя. Хайде сега, дръж се!
Действието се пренася на крайбрежната улица. Йомер върви бавно, с наведена глава. Поглежда венчалната си халка – тя още е на пръста му. Не я сваля. Изведнъж вижда група хора, които се къпят в студеното море. Приближава се любопитно до един от тях.
– Студена е, доста даже – отговаря непознатият мъж, усмихнат.
– Не ме разбирайте погрешно, но е ноември. Това не е време за къпане…
– Това е последният етап от нашия семинар – обяснява мъжът.
– Семинар?
– Да, нещо като ритуал за прочистване. Студената и солена вода лекува всичко – тялото и душата.
– А не може ли просто да се помолите? – казва Йомер.
– И това правим. За нас няма ограничения. Важно е човек да се почувства като нов.
– Прави сте.
– Присъединете се, изглеждате изгубен – предлага мъжът.
– Така ли? А с тези дрехи как?
– Утре рано сутрин ще сме тук. Ако искате – елате!
– Няма ли да е много студено?
– Ще бъде, но няма значение. Изправете се срещу страховете си – предизвиква го мъжът.
– Добре, ще дойда. Утре сутрин съм тук – казва уверен Йомер.
Пренасяме се в болницата, където Дога пристига с Нилай. Лекарката обяснява ситуацията:
– Колегата ми ми каза всичко. Няма място за паника. Просто бебето се е обърнало.
– Как така? Вчера не беше така! – учудена възкликва Нилай.
– Това е често срещано. Но не можем да чакаме повече. Трябва незабавно да предизвикаме раждането – казва спокойно лекарката.
– Какво ще правя сега?! – паникьосва се Нилай.
– Нилай, успокой се. Няма нищо страшно – опитва се да я успокои Дога.
– Как да няма?! Човек ще излезе от мен! Не съм готова!
– Нилай, спокойно. Ще извикам акушерката веднага. Скоро ще се видим – казва лекарката и се отправя към вратата.
– Не искам да виждам никого! – казва Нилай. – Дога, не съм готова. Не мога да раждам…
– Недей да говориш такива неща. Ще навредиш на бебето.
– Знам си детето. Настроението ми е ужасно…
– Ще се ядосам вече! – предупреждава я Дога.
– Много си лош придружител, Дога. Поне ми дръж ръката. Хайде. Хвани ме!
Дога я поглежда за миг, после нежно посяга към ръката ѝ.
– Държа те. По-добре ли си?
– По-добре! Ох, Боже… Ръката на мъжа ми трябваше да ме държи, а не твоята. Каза ли му?
– Казах. Не се тревожи.
– Ако нещо ми се случи… поверявам ти Апо младши. Знам, че мога да разчитам на теб. Ти също си майка.
– Нилай, защо говориш така? Нищо няма да ти се случи.
Абдула се обажда на Пембе и я пита, къде. Тя му отговаря, че се прибира вкъщи.
– Нилай ражда. Мустафа току-що ми се обади, а на него е казал Дога. Те са в нашата клиника Тръгвай натам, аз също пътувам натам – казва Абдула.
– Добре, добре, тръгвам! Господи, помогни. Дано роди с лекота – моли се Пембе.
Действието отново се пренася в клиниката. Нилай е с акушерката, която ѝ мери кръвното.
– Ти прави каквото трябва, но не бързай! – предупреждава я Нилай.
– Готови сме. Ще повикам колежката си да помогне – казва акушерката и излиза.
– Нямам контракции… и водите не са ми изтекли. Не, няма да разреша да ми причинят болка… – мърмори си сама Нилай, обзета от страх.
Камерата показва Дога, която говори по телефона в коридора пред стаята. Тихо Нилай се измъква от стаята, без да бъде забелязана.
Дога се връща и се оглежда.
– Чантата ѝ е тук… – прошепва тя. – Къде е Нилай?
В този момент влиза лекарката.
– Къде е пациентката?
– Избяга…
– Какво?! – възкликва изненадано лекарката.
– Не се тревожете. Не може да е отишла далеч. Ще я намеря – казва Дога и въздиша тежко.
Дога я намира – Нилай се е заключила в тоалетната.
– Нилай, отвори!
– Заето е!
– Отвори, Нилай!
– Преследваш ме постоянно! Радваш се, че ще ме боли, нали?! Стоиш над мен като дявол!
– Не мисля за теб. Мисля за бебето. Ако не отвориш, ще извикам помощ.
Нилай бавно отключва. Очите ѝ са пълни със сълзи.
– Много ме е страх…
– Знам. Имаш пълно право. Но днес ще е най-прекрасният ден в живота ти.
– Така ли?
– Да. Днес не само ще се роди твоето дете… днес ще се родиш отново и ти. Животът ти ще се промени.
– Мустафа още не е дошъл…
– Идва. Не плачи.
– Дога, не ме оставяй!
– Няма!
– Знам, че не ме харесваш особено…
– Аз съм тук! – уверява я Дога. – Не се страхувай. Хайде, нека посрещнем това бебе заедно.
Нилай се разплаква и я прегръща. Хванати за ръце, двете вървят към родилната зала.
Действието прескача. Семейство Юнал се е събрало в коридора на болницата. Мустафа крачи нервно напред-назад. Всички са в напрежение.
Изведнъж се появява Дога.
– Дога!
Всички се обръщат към нея с очакване.
– Честито! Абдула се роди. Нилай и бебето са добре. Вече ги настаняват в стаята.
Въздухът се изпълва с радост. Всички се прегръщат, поздравяват се, в очите им има сълзи от щастие.
– Дога, много ти благодаря! – казва Мустафа, щастлив и развълнуван. – Мама Сонмез сигурно се притеснява. Ще ѝ се обадиш ли?
– Ще се обадя веднага, не се тревожи – казва Дога и се отдалечава да позвъни.
– Отиди при жена си, посрещни я в стаята – нарежда Пембе.
– Добре, мамо.
– Аз ще звънна на Зюлкер да подготви украсата за стаята – казва тя с вълнение.
– Каква украса, бебето току-що се роди! – учудено възкликва Абдула.
– Нищо! Нека има! – заявява развълнувана Пембе.
Мустафа притеснен влиза в стаята, в която трябва да настанят след малко Нилай и бебето. Фатих влиза след него.
– Батко, добре ли си? – пита Фатих.
– Не знам… може би не.
– Защо? Това трябва да е най-щастливият ден в живота ти. За първи път ставаш баща. Нилай е здрава. И синът ти също. Всичко е наред – казва Фатих.
– Ами ако не се справя? – притеснена е Мустафа.
– С какво?
– Ако не съм добър съпруг, ако не съм добър баща?
– Няма как. Ти ще бъдеш страхотен баща. Първоначално всички сме като риба на сухо. И аз бях така. Но повярвай ми – веднъж като го вземеш в ръцете си, няма да искаш да го пуснеш.
– Надявам се. Моли се и ти, става ли?
– Ще се моля, но ти дори нямаш нужда от това. Винаги си бил най-добрият брат. Сега ще бъдеш и най-добрият баща. Никога не го забравяй – уверява го Фатих.
– Неговореше така преди!
– Да, казах някои неща… Много съжалявам! – казва Фатих. – Съжалявам и осъзнавам грешките си. Винаги ще съм до теб. Не се тревожи. Отивам да видя Дога
– Фатих… Не казвай нищо на Нилай, моля те. Знам, че понякога казва неща, които дразнят, но не е от злоба, а от наивност. Онази вечер я нарече демон, но тя не е такава!
–Не се притеснявай! Отсега нататък ще внимавам да не нараня никого! Обещавам ти! – казва Фатих.
– Нилай не е като Дога. Дога има родители, където може да се върне, ако нещо стане. А Нилай няма никого. Кой ѝ е останал? Дори брат ѝ не е до нея. Жена ми не е лош човек. Просто е сама. Тя иска да бъде обичана. И аз много я обичам, Фатих! Затова те моля – не ѝ казвай повече нищо.
Мустафа и Фатих се прегръщат.
В този момент влиза Дога и им съобщава, че бебето е вече в стаята при другите новородени.
Всичко с умиление гледат малкият Апо-младши през прозореца на стаята и отново се поздравяват. Нурсема и Умут също пристигат.
Малкият Апо успя да събере отново разделеното семейство Юнал.