“Шербет от боровинки”: Любов и съмнения между старите двойки
В епизода на „Шербет от боровинки“ Джансу кани Йомер на среща след участието си на сцената, а Фатих продължава да я търси по телефона. Той ѝ предлага да си купи нова рокля с кредитната карта, която ѝ е подарил, и явно не може да я забрави. Йомер пък подготвя романтична изненада за нея, без да подозира, че между Джансу и Фатих отново прехвърчат искри.
“Шербет от боровинки”: Гирай и Хевес готвят нов план
Доа споделя, че Гирай не иска да се връщат в дома им, защото там е Хевес. В същото време Гирай и Хевес правят нови планове как да оспорят завещанието. Адвокатът им напомня, че е обещал на бащата на Гирай Хевес да не получи нито стотинка. Разгневен, Гирай решава да го съди. Междувременно той решава да продаде къщата, в която живее с Доа. Когато тя се опитва да го целуне, той я отблъсква, а тя избухва от гняв и унижение.
Семейни конфликти и стари навици
Кавълджъм и Джемал посещават Сьонмез, която ги кани на кино в старинен киносалон. Там между нея и Джемал се заражда симпатия. Леман от своя страна не може да приеме нито Езги, нито Джансу за снахи, защото не одобрява професиите им. Езги пък открива, че майка ѝ тайно е похарчила пари за нови дрехи.
Пембе се намесва във всичко
Гьоркем признава на Пембе, че Фатих не я поглежда и че се страхува за детето. Пембе веднага ѝ предлага да отидат при ходжа, за да се помолят за хармония в брака. По-късно тя съветва Фатих да се помири с жена си. Споделя, че и тя никога не е простила на Абдулах, но се е примирила заради децата. Същевременно Пембе се ядосва, когато разбира, че дъщеря ѝ Нурсема говори с Мери, която нарича „лошо влияние“.
Нови конфликти и неочаквани изненади
Нурсема признава пред Мери, че не може да се разбере с Фираз, а Мери се шегува, че връзката им прилича на ученически флирт. Хевес моли Доа да ѝ помогне да организира брънч за приятелите си, но напрежението между тях личи. Междувременно Мустафа получава съобщение от Хале, но лъже Ниляй, че му е променено заседанието.
Философски цитат:
„Понякога любовта не си тръгва с викове, а се отдалечава тихо — когато доверието си е отишло първо.“
