„Златно момче“ – Големият финал: борба за живот, спасение, спомени и 20 години напред

„Златно момче“: Ферит се бори за живот, докато семейството отчаяно го търси.Ферит е заключен в хладилно помещение и води битка за живота си. В тъмнината и студа той се опитва да освободи ръцете си и да намери начин да отвори тежката врата, но усилията му остават напразни. Навън семейството му преживява най-мъчителните часове — липсват новини, а неизвестността се превръща в кошмар.

Дуру измъчва Сейран с въпросите си за Ферит, а в опита си да я успокои, майка ѝ се връща към спомена за деня, в който е родила дъщеря си. Раждането започва седмица по-рано, Ферит е в командировка, а Сейран отказва да отиде в болница без него. Това я принуждава да роди Дуру в имението, докато Ферит пристига твърде късно.

Орхан, Казъм и Сейран попадат на първата следа

Нетърпението надделява и Орхан с Казъм тръгват сами да търсят Ферит. Скоро разбират, че Тарък често е посещавал определен ресторант и се интересувал от складовото помещение към него. Те и Сейран отиват на мястото, а именно Сейран чува отчаяния глас на Ферит, който вика за помощ изнемогнал от студ и страх.

Спасението му носи огромно облекчение, но семейството няма време да си поеме дъх — следва нов удар.

Халис постъпва в болница и се налага операция

Три дни след спасяването на Ферит лекарят съобщава тревожна новина: Халис трябва да бъде опериран. Орхан и Хатидже са сломени, всички се молят старецът да има сили за тази тежка битка. Ферит заминава за Швеция, за да бъде до него.

В отсъствието му Сейран преживява нова драма — от училището съобщават, че Тешко е избягал по време на междучасие. Момчето се прибира у дома след минути, но Сейран избухва. По-късно тя осъзнава грешката си и търси разговор. Тешко отрича да е имало проблем, но Сейран усеща, че домашната задача за родословно дърво е докоснала несигурността му. Тя предлага да съберат истории от всички Корханови, за да му помогнат да се почувства част от тях.

Финалът: историята на рода Корхан оживява пред камерата

Хатидже, Казъм, Суна и Абидин споделят началата си. Семейството се събира около масата, пред камерата, за да запишат своята история за Тешко. Хатидже започва първа — разказва за младостта си с Халис и за съдбовния момент, в който семействата им се свързват завинаги чрез брака на Сейран и Ферит.

След нея Казъм и Хатидже допълват своята част, като Казъм, естествено, леко украсява истината, за да изглежда миналото им по-спокойно, отколкото е било.

Суна и Абидин разказват своята нежна, плахо започнала история — първите погледи, недоизречените думи и драматичното отвличане на Суна в деня на сватбата ѝ със Саффет.

Спомен за Фуат и вест от Ферит

Семейството отдава почит и на Фуат — липсата му все още тежи, но споменът за него остава светъл. В този момент Ферит се обажда, за да съобщи, че операцията на Халис е успешна.

Орхан, Гюлгун и Ифакат разкриват своите истини

Орхан и Гюлгун разказват на Тешко най-светлите мигове от брака си, оставяйки горчивите спомени далеч от този ден.

Тешко пита Ифакат защо няма съпруг. Тя откровено обяснява, че мъжът ѝ — синът на Халис — е загинал, а след това тя е посветила живота си на кариерата и семейството Корхан.

Разказът на Сейран и признанието на Ферит

Сейран споделя своята история — трудностите, сблъсъците, любовта, която оцелява въпреки всичко.

На следващата сутрин Ферит отново се включва, за да запише финалното парче от семейната летопис. Той признава, че още от първия миг със Сейран е разбрал, че животът му ще се промени завинаги. Не крие, че и двамата са преживели немалко изпитания, но любовта им винаги е била по-силна.

Завръщането на Халис и последното му послание

Два дни по-късно Халис и Ферит се връщат у дома. Семейството ги посреща в холa на имението. Старецът е развълнуван до сълзи, особено когато вижда внуците си.

На семейната вечеря Халис произнася думи, които остават като завещание:

„Няма живо същество без история. Един ден аз ще си отида, но вашата история ще продължи напред.“

20 години по-късно

Времето минава.

Порасналите деца на Сейран и Суна обикалят стаите на голямото имение. Всяко помещение носи отпечатък от миналото — смях, сълзи, тайни, борби, прошки и любов. Макар животът да ги е отвел по различни пътища, едно остава непроменено:

историята на Корханови продължава.