Ферит е затворен в индустриален фризер и се мъчи да се измъкне. Орхан и Кязим да предприемат рисковано търсене. Вижте какво ще се случи в последният епизод на третия сезон на турския сериал “Златно момче.”
Ферит е хванат в капан във фризера и се опитва да остане жив и да се спаси. Той успява да освободи ръцете си, но все още не може да отвори вратата на фризера.
За да успокои Дуру и да отвлече вниманието ѝ от тревогите за баща ѝ, Сейран ѝ разказва историята на нейното раждане. Тя обяснява, че раждането е започнало седмица по-рано от очакваното, докато Ферит е бил в командировка. Сейран отказала да отиде в болницата, защото искала Ферит да бъде с нея в този важен момент. В крайна сметка тя ражда в имението. Въпреки че се опитва, Ферит не успява да се прибере навреме.
Орхан и Кязим решават да потърсят Ферит сами, защото не могат повече да чакат прокурора. Те научават за ресторанта, в който Тарик често е ходил, и откриват, че той е искал да наеме близкия склад. Те отиват с кола на адреса и Сейран се присъединява към тях. Тя е тази, която чува немощния вик на Ферит за помощ. Те го намират и го изваждат жив от фризера.
Три дни по-късно семейството се сблъсква с нови проблеми. Лекарят на Халис казва, че той се нуждае от спешна операция. Ферит отлита за Швеция, за да бъде до дядо си.

Сейран получава обаждане от училището, че Тешко е избягал по време на междучасие. Няколко минути по-късно той се появява сам вкъщи. Обхваната от страх и гняв, Сейран му се кара, без да го изслуша. По-късно тя съжалява за това и отива в стаята му, за да се помири и да попита защо е избягал. Тешко настоява, че нищо не се е случило.
На следващата сутрин Сейран разпитва учителя му. Тя научава, че учениците са имали за домашна работа да направят родословно дърво. Тя разбира, че Тешко все още не се възприема напълно като част от семейството, поради което бяга от училище.
На Сейран ѝ хрумва идея. Тя моли Тешко да намери камера и събира семейството. Тя му предлага да снима роднините, за да може да завърши домашното си и да разбере, че е част от семейството. Хатух започва да му разказва как се е запознала с Халис, когато са били млади, и как са се събрали отново, когато Сейран и Ферит са решили да се оженят. След това родителите на Сейран споделят своята история. След това Суна и Абидин сядат пред камерата. Семейството говори за покойния брат на Ферит – Фуат.
По средата на записа Ферит се обажда с добри новини. Операцията е успешна и той обещава да се обади отново, когато Халис се събуди. Орхан и Гюлгюн споделят най-щастливите си спомени, като пропускат болезнените. Когато споменават Ифакат, Тешко пита защо тя няма съпруг. Ифакат обяснява, че е била омъжена за сина на Халис, който е починал. След това така и не е срещнала подходящия мъж. Избрала е да се съсредоточи върху кариерата си и компанията.

Сейран разказва на осиновения си син и за собствения си път в семейството. По-късно Ферит се обажда отново, за да каже, че Халис е буден. Всички се събират, за да довършат заедно родословното дърво.
На сутринта Тешко се обажда на Ферит, за да добави своята част от историята. Ферит му разказва, че от първия момент, в който е видял Сейран, е знаел, че дивият му, безразсъден живот приключва. Той признава, че бракът им е имал много предизвикателства, спорове и сдобрявания, но любовта им е останала силна, въпреки че бракът е започнал като уговорка. В края на разговора той казва, че двамата с Халис ще се върнат у дома след два дни.
Цялото семейство посреща Халис. Особено го трогва радостта на правнучетата му, които за първи път го виждат на живо. Тешко с гордост му подарява родословното дърво. В този момент момчето осъзнава, че винаги е било истинска част от семейството и че притесненията му, че е осиновен, са били неоправдани.

По-късно по време на вечеря Халис събира всички и говори за значението на съхраняването на семейната история. Той казва, че всяко живо същество има своя история. Дори когато той си отиде, семейството ще продължи да съществува и спомените за него ще останат.
Минават двадесет години. Порасналите деца на Сейран и Суна се разхождат из имението. Къщата все още пази историята на голямото им семейство. Сега всяко от тях следва различен път, изпълнен с предизвикателства и радости, но всички те носят спомена за тези, които са били преди тях, и наследството на семейство Корхан.


