“Златно момче”: Тайфун и Бетюл замитат следите си, но будят съмнения

“Златно момче”: Тайфун и Бетюл успяват да избегнат проблемите с Орхан, като разменят епруветките с кръв в лабораторията. Скоро след това Орхан наема Тайфун като охранител в имението. Гюлгюн ги вижда да разговарят и става подозрителна. По време на пътуването до дома си го разпитва с прикрити провокации за връзката му с Бетюл. Тайфун отрича, но изражението и нервността му го издават.

Ферит и Сейран работят заедно, но напрежението не стихва

Ферит и Сейран подготвят скиците за бижутата поотделно, но Ферит не издържа и отива при нея под претекст, че трябва да обсъдят работата. Предлага да зарежат караниците и да се съсредоточат върху поръчката за клиентите. Опитва се да се сближи с нея, но Сейран, макар и колеблива, го изгонва от стаята. На следващия ден двамата отиват заедно в ателието, но напрежението остава – Сейран непрекъснато му напомня, че не ѝ е повярвал за Дияр.

Казъм попада в капан, Ферит и Абидин идват на помощ

Казъм измисля план как да вземе пари от Корхан и се свързва със Шевки, за да обсъдят подробностите. Но когато пристига, попада в капан – хората на Шевки го връзват. Шевки се обажда на Суна и иска откуп, заплашвайки, че ще се отърве от него. Абидин чува разговора и разбира всичко. Той и Ферит тръгват да спасят Казъм. По пътя Абидин разкрива, че отвличането е свързано с чичо му – братът на покойния му баща. Двамата успяват да преборят хората на Шевки и освобождават Казъм сравнително лесно.

Абидин губи търпение и иска да напусне имението

След случилото се Абидин се опитва да говори с Халис, но тежестта го пречупва. Споделя на Суна колко е объркан – доскоро е вярвал, че няма роднини, а сега единият му чичо не иска да общува с него, а другият мисли само за пари. Убеден е, че трябва да напуснат имението.

Ферит подава ръка на Сейран и прави жест на сближаване

Ферит предлага да оставят в миналото случилото се с Дияр и кани Сейран на вечеря. Тя се връща в имението, предава готовите си скици на Ифакат и намира подарък в стаята си – червена рокля, която Ферит иска да облече за вечерта. Двамата споделят чувствата и очакванията си поотделно – той с Абидин, тя със Суна.

В ресторанта пият, отпускат се и се напиват. Сейран признава, че въпреки усилията си не е успяла да го забрави. Ферит приема това като съдбовен знак, че тяхната история не е приключила. Тя се пита какъв би бил животът им, ако бяха родени в обикновени семейства. Ферит я засипва с комплименти и уверения, че би я обичал при всякакви обстоятелства и би могъл отново да я накара да се влюби в него.