Срещи, изпитания и опит за помирение

В новия епизод на „Златно момче“ (Yalı Çapkını) Ферит и Абидин стигат до кратко примирие.
Ферит иска да се върне в имението само за да си вземе вещите, но Абидин поставя условие – иска среща със Суна.
Сейран и Ферит успяват да убедят Суна да се съгласи, за да сложи край на всичко, което ги свързва.

След престоя в болницата всички се прибират в новия нает дом.
Халис събира семейството около масата и произнася реч за единството и силата на рода, напомняйки, че именно трудните времена ги правят истински семейство.
Но думите му не могат да заличат болката.

Суна все още се обвинява за всичко.
Тя вярва, че заради нея е бил нападнат домът и че майка ѝ е изгубила детето си.
Разстроена, се оттегля в стаята си.
Гюлгюн я последва и ѝ казва, че винаги може да ѝ се довери, ако не може да говори с Сейран.
Деликатно намеква, че е чула името на Ферит, докато Суна е бълнувала.

Опасна игра: Сейран и Ифакат

В имението Айшен се появява пред Чичек и предлага да работи при тях.
Обещава да бъде не просто помощница, а човек, който може да държи Абидин под контрол.
Чичек е впечатлена и ѝ казва да се върне на следващия ден.

На излизане Айшен се сблъсква с Абидин.
Той е шокиран да я види, но тя ясно му заявява, че е скъсала с миналото си и е готова на всичко, само за да бъде близо до него.
„Това е моят избор, и никой няма да го промени“, казва тя.

Малко по-късно Суна пристига на уговорената среща с мъжа си под наблюдението на Чингиз.
Още от първите думи го нарича убиец и обвинява за всичко, което е преживяло семейството ѝ.
Абидин кълне се, че не е искал никой да пострада.
Моли я да го изслуша и говори за нероденото им дете.
„Прости ми, заради него. Нека има семейство“, умолява той.
Но Суна е непреклонна – детето ще бъде само нейно, и никога няма да разбере кой е баща му.
Тя казва студено:
„По-добре да се роди без баща, отколкото да расте с човек като теб.“

Опасното завръщане на Сейран

По същото време Корханите отиват в старото имение, за да съберат своите вещи.
Обикалят празните стаи, които носят спомени от по-щастливи дни.
Тогава Ифакат тайно помага на Сейран да се промъкне в дома на прислугата и инсценира, че е напуснала.

Когато вечерта всички забелязват отсъствието ѝ, Ферит се паникьосва.
Не може да се свърже с нея и обвинява Ифакат, на която е поверил грижата за Сейран.
Под натиск тя признава истината – Сейран е останала в имението, за да се срещне с Чичек.
Ферит разбира, че тя е взела със себе си пистолет.
Тримата – Ферит, Чингиз и Казъм – тръгват към имението с всички сили.

Сблъсъкът в имението

Сейран нахлува въоръжена в дома на Чичек.
Насочва оръжието към нея и изисква от синовете ѝ да не се доближават.
„Ще почувстваш болката на Есме. Избери кой от синовете си ще загубиш първи!“ – крещи тя, ослепена от гняв.
Каран не вярва, че тя ще стреля, но Сейран натиска спусъка и куршумът се забива в пода.

В този момент в имението нахлуват Ферит, Чингиз и Казъм.
Ферит застава пред нея, опитвайки се да я спре.
„Не ставай като тях“, моли я той.
Но напрежението е твърде голямо.
Когато мъжете се опитват да ѝ вземат пистолета, Сейран натиска спусъка повторно – куршумът ранява Чичек в ръката.

Мълчание. Въздухът е натежал от страх и болка.
Чичек, стиснала раната си, само прошепва:
„Оставете ги да си тръгнат.“
Така бурята приключва – но мирът е временно заблуждение.

Цитат от епизода

„Когато болката говори вместо сърцето, дори любовта не може да спре куршума.“