winless
Орхун губи важен търг, защото остава да се грижи за Хира, която не се чувства добре. Решението му предизвиква гнева на Афифе, която не може да повярва, че синът ѝ е жертвал бизнеса заради Хира. Хира пък се чувства виновна и предприема рисковано решение. Вижте какво ще се случи в сезон 2, еп.25 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 25 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
Орхун губи важен търг, защото остава да се грижи за Хира, която не се чувства добре.
Решението му предизвиква гнева на Афифе, която не може да повярва, че синът ѝ е жертвал бизнеса заради Хира.
Хира се чувства виновна и предприема рисковано решение.
Кенан разбира, че Нуршах е сестра на Орхун Демирханлъ.
Орхун седи на бюрото си в кабинета в имението и преглежда документи. Телефонът му звъни.
– Да? – отговаря той. Прегледах го отново сутринта. Сумата е малка. Да се преразгледа – кажи на финансовия отдел веднага да провери отново. Сумата на офертата е много важна. Не, ще е прекалено късно. Знаете колко е важно – трябва да я получим! Да, ще участвам лично.
Орхун затваря телефона, затваря набързо папките и излиза от кабинета.
Той се насочва към стълбите. Шевкет го вижда и го спира с въпрос:
– Г-н Орхун, желаете ли нещо?
– Пригответе колата. Тръгвам.
– Разбира се, господине. Ще наредя веднага!
Шевкет се обръща и излиза. Орхун продължава към стълбите.
Действието се пренася в спалнята на Хира и Орхун. Хира седи на дивана и плаче. Бърше сълзите си, изправя се и тръгва към леглото. В този момент Орхун влиза в стаята. Без да я погледне, се насочва бързо към банята.
– Ще се преоблека и излизам – казва той.
Хира не казва нищо. В момента, в който Орхун стига почти до вратата, Хира усеща внезапна болка в главата. Хваща я с ръце. Орхун забелязва това и се втурва към нея, разтревожен.
– Добре ли си?
Хира изглежда съсипана и измъчена.
– Не съм. Правя всички нещастни, защото не си спомням нищо. Особено Али! Той страда. И него го правя нещастен.
Хира изглежда разстроена. Очите ѝ се пълнят със сълзи.
– Разрушавам надеждите на всички. Умът ми е като празен тетрадка.
– Тетрадката е пълна. Ти си я написала! Ще си спомниш, ще я прочетеш. И имаш още много да напишеш. Не се измъчвай толкова много – казва Орхун.
Хира примижва очи, сякаш отново я боли главата, и слага ръка на главата си.
– Ще повикам лекар! – казва притеснен Орхун.
– Не. Няма нужда – Хира избърсва сълзите си и се опитва да се събере.
– И без това щеше да излизаш! Върви! – подканя го тя.
Орхун не откъсва поглед от Хира.
– Не е нужно да излизам. Ела да легнеш малко! – подканя я той като вдига завивката. Хира ляга. Той ѝ подава лекарство и вода. Хира вече започва да се унася от лекарството и отпуска глава на възглавницата. Орхун я гледа с любов и тревога. Хира затваря очи. Орхун дърпа стол до леглото и сяда замислен.
Докато Хира спи, Орхун все още седи до нея и я наблюдава. Телефонът на Орхун звъни, но той не отговаря и го изключва.
Междувременно Афифе нахлува в стаята. Докато Орхун върви към нея, Афифе ядосано го пита:
– Какво става, Орхун? Не отговаряше на телефона, не отиде на търга? Какво означава това?
– Да, аз дадох указания на генералния директор за търга. Той се е погрижил за всичко – отговаря той.
Афифе го поглежда строго.
– Как така? Оставил си толкова важен въпрос на преценката на генералния директор?
Имам по-важни проблеми от търга.
Афифе поглежда Хира с гневен и яростен поглед, след което се обръща към Орхун.
–Да чакаш някой, който спи, е по-важно от работата, така ли? Този търг ще бъде в сила в продължение на толкова години! Знаеш какви проблеми ще имаме, ако не го спечелим?
–Останах с жена си, а не с никой друг! – заявява Орхун. – Не очаквам да ме разбереш, но няма да ти позволя да го поставяш под въпрос. Аз също обмислих всичко. Затова ме остави да си върша работата както знам.
Афифе му хвърля предизвикателен поглед.
–Всеки в имението може да прави това, което правиш. Но ако не си на работа, много важен търг…– Докато Афифе говори, погледът ѝ се премества към Хира. –Ако го пренебрегнеш за такова нещо…
Орхун я прекъсва:
–Това, което беше необходимо, беше направено. Няма за какво да се тревожиш!
–Надявам се да не съжаляваш! – отвръща Афифе и напуска стаята ядосана, Орхун затваря вратата. Нежният поглед на Орхун се премества към Хира, която спи. Той въздиша дълбоко, разтревожен.
Действието прескача. Орхун стои до леглото на Хира и я гледа с любов и се усмихва. В този момент вратата се отваря рязко и Афифе влиза отново ядосана в стаята. Орхун поглежда Хира и се обръща към майка си. Когато започват да говорят, Хира се събужда и отваря очи. Чува разговора между двамата.
–Някой е надал повече от нас и спечели търга. Знаеш ли кой е? – пита бясна Афифе.
–Кой?
–Джихангир Демирханлъ! – отговаря майка му.
Лицето на Орхун се изкривява от гняв.
–Как така? – пита той.
–Казах ти, че тази сделка е много важна за нас! Казах ти, че дори и най-малката небрежност ще доведе до големи загуби! Но ти не обърна внимание на думите ми заради тази важна работа! – саркастична е Афифе. –Как ще се оправим сега? Колко още ще продължава тази игра на спомени?
Хира осъзнава, че Орхун е загубил сделката заради нея, и изглежда тъжна. Орхун е нервен и студен.
–Това не е нещо, за което да говорим тук! – казва Орхун и сочи с поглед вратата на майка си.
Афифе е изнервена, кима. Тя обръща ледения си поглед първо към Хира, после към Орхун и си тръгва бързо.
Хира затваря очи. Орхун поглежда Хира за миг, спира, напуска стаята замислен, затваря вратата. Хира отваря очи. Тя изглежда съкрушена, защото Орхун е в трудна ситуация.
Докато Хира седи замислено на леглото, Халисе чука на вратата и влиза. Тя носи на Хира вечерята. Хира казва, че не е гладна. Преди Халисе да си тръгне, Хира се интересува:
–Кой е Джихангир Демирханлъ?
Халисе пребледнява.
–О, момиче, в този дом никога не споменаваме името му! Той е братовчед на г-жа Афифе. Живее в Англия със семейството си. Всъщност са близки роднини от първото коляно, но никога не се срещат. Представи си ги като две клонки на едно и също дърво. Изобщо не се харесват.
Халисе напуска стаята, а Хира е объркана и замислена.
–Заради мен той не спечели търга – казва Хира и протяга ръка към каната, но тя е празна.
Орхун ядосан напуска стаята на Афифе и излиза на балкона. Междувременно Хира се появява на стълбите с кана в ръка. Орхун се обажда на някого по телефона и говори ядосано.
–Фактът, че не бях там, не може да бъде извинение. Трябваше да направиш това, което трябваше. Какъв е смисълът да си генерален мениджър тогава?
Орхун не забелязва Хира, защото е с гръб към нея, и продължава да говори ядосан по телефона.
–Как така „не можех да реша вместо вас“! Знаеше колко е важен търгът! Дадох ти свобода да направиш това, което трябваше! Това е чиста некомпетентност!
Хира е много разстроена, влиза тихо и бавно в стаята, без да каже нищо на Орхун. Орхун продължава да говори.Хира затваря вратата на стаята. Тя е шокирана. Отвън се чува грубият тон на Орхун.
–Не разбираш ли колко голяма загуба е това за нас? Не си загубила търга просто така!
Когато Хира оставя кана в ръката си, вижда бележката, която ѝ е дала Аслъ. Взема я и отива към балкона. Глада замислена за момент, но се връща и взима телефона.
Хира крачи из стаята с лист в едната ръка и телефон в другата, с разтревожен и нерешителен поглед.
–Това решение, какъвто и да е рискът, не е само за мен, а за всички, които ме обичат. Никой не трябва да страда, защото аз не си спомням миналото си! – казва си тя.
Хира въздиша с мъка. После набира номер на телефона си, без да откъсва поглед от Орхун, който е пред къщата и продължава да говори по телефона.
– Здравейте, с какво мога да ви помогна? – казва мъжки глас отсреща.
Камерата ни показва, кой е от другата страна на телефона. виждаме мъж, който е медицински работник, пред него седи Аслъ.
– Имам проблем с загуба на памет. Бих искала да си запиша час за електрошок терапия – казва Хира.
Аслъ осъзнава, че Хира се обажда, и поглежда мъжа с победоносна усмивка.
– В момента сме много заети. За съжаление, не можем да ви запишем!
– Вижте, но положението ми е наистина сериозно – настоява Хира. – Можете ли да ме вместите?
Мъжът поглежда Аслъ, докато повтаря това, което тя го е накарала да запомни. Аслъ слуша доволно.
–В момента не изглежда възможно, но ако се отвори място, ще ви уведомим.
–Добре, но както казах, моля ви, имайте предвид, че е сериозно – казва Хира.
–Разбира се, разбира се. Записвам си тук. Бъдете сигурна, че ще направя всичко възможно да ви намеря място.
–Също така, трябва да знам колко ще струва лечението? – пита Хира.
Аслъ е наясно, че Хира е в затруднение. Мъжът поглежда Аслъ. Тя му прави знак, че няма проблем. Той кимва.
–Зависи от покритието на застраховката. Нека да проверим сега. Име и фамилия.
–Хира Демирханлъ! – казва тя.
–Проверявам в момента – отвръща мъжа, който се прави, че проверява нещо и след малко съобщава на Хира. –Здравната ви застраховка е пълна и валидна в нашата клиника. Няма да ви таксуваме нищо.
Виждаме Хира отново от другата страна на телефона.
–Ако има свободно място и можете да ме приемете, моля, уведомете ме. Веднага ще дойда – казва Хира.
Когато Хира затваря телефона, Орхун влиза в стаята. Докато Хира крие хартията в ръката си, тя се опитва да разбере дали Орхун я е чул.
В същото време Рашид преди да тръгне на работа заковава прозореца на стаята на Нефес, че детето да не избяга отново.
– Кралице моя, закъснявам за работа, внимавай да не изпуснеш тази малка мишка от стаята, разбра ли? – обръща се Рашид към Афет.
– Ще го направя само заради, любимия си съпруг. Иначе ме познаваш, не съм жена, която се занимава с такива неща – отвръща досадно Афет.
– Знам, скъпа. Разбира се, че знам. Всъщност ти си жена, която трябва да живее в дворци и да чака да я обслужват, но… Бъди търпелива. Остава само малко. Тръгвам!
Преди да излезе Рашид се към Нефес:
– Внимавай, наблюдавам те!
Рашит си заминава. Афет и Нефес остават сами в стаята. Афет се намусва и се обръща към Нефес:
– Погледни ме, малко плъхче! Днес се случиха много неща заради теб! Ако чуя гласа ти отново, кълна се, че ще те убия!
Докато Нефес гледа мълчаливо, Афет хвърля последен ядосан поглед и излиза от стаята..
Кенан отива в работилницата на Якуб и двамата пият чай заедно. Кенан споделя, че много се е притеснявал за Нефес, че нещо може да ѝ се случи.
–Слава Богу. Намерихте я заедно, жива и здрава.
Кенан кимва, после поглежда замислено.
–Слава Богу. И г-ца Демирханлъ много помогна. Но има нещо в нея, което не разбирам. Има ли връзка с семейство Демирханлъ, което познаваме, майсторе?
Якуб го поглежда усмихнато.
–Трябва да я попиташ.
Кенан се замисля и казва:
–Тя определено е тяхна дъщеря. Искам да кажа, очевидно е, че е богата. Освен това познава хора. Десетки мъже дойдоха в квартала, за да търсят Нефес, само с едно телефонно обаждане от нея. Искам да кажа, майсторе, дори да не ми беше казал, сам щях да разбера. Тя определено е дъщеря на семейство Демирханлъ.
Майстор Якуб е замислен.
По-късно Кенан направо пита Нуршах:
–Не си ли сестрата на Орхун Демирханлъ?
–Откъде знаеш това? Чичо Якуп ли ти каза? -пита тя.
Кенан спокоен се обръща се към нея. С изражение, сякаш не му пука.
–Никой не е трябвало да ми казва нищо, фамилията ти е Демирханлъ. Искам да кажа, че е очевидно от поведението ти, от маниерите ти, с една дума, от всичко. Например, за първи път в живота си си приготвила паста. Освен това приемаш само собствените си истини. Затова никой не трябва да казва нищо, за да те разбере и опознае.
Нуршах е ядосана.
–Ти ме придружаваш само, за да ми кажеш тези неща?
–Не! Не исках да се изгуби нашата дама. Искам да кажа, офисът на шефа е на объркващо място. Честно казано, исках да придружа нашата дама.
Нуршах поглежда Кенън много ядосано.
–За момент започнах да мисля, че си нормален човек, но се заблудих! Не трябваше да забравям, че си дивак!
Нуршах тръгва ядосана. Кенан се провиква зад гърба ѝ.
–Казваш, че не си играеш? Не трябва да се държиш като дете, имаш документи да предадеш на шефа.
–Няма нужда, ще се оправя по-късно. Слава Богу, че имам достатъчно чувство за ориентация, за да намеря пътя.
Нуршах ядосана се връща в кантората си.